Устойчивото управление е в основата на международното развитие, а зелените политики започват да проявяват отражение в публичния, корпоративния и обществен сектор. Това беше един от изводите в провелата се вчера в София конференция Business is Great на Британско-българската бизнес асоциация (ВВВА).
Организирана за трета поредна година, конференцията Green Business is Great се фокусира върху аспектите на околната среда и устойчивото управление (ESG), което през последните години добива все по-голяма популярност в България заради предстоящото през 2024 г. приемане на първите ESG политики. Чрез провеждането на тези събития BBBA отбелязва не само успешните зелени инициативи на британски и български компании, но и информира сектора и обществеността за плавната трансформация към тях.
Гости на събитието бяха министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, посланикът на Великобритания Роб Диксън, зам.- министърът на икономиката Николай Павлов, зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов и зам.-министърът на иновациите и растежа Веселина Минчева.
Конференцията на ВВВА представи успешни британски зелени практики, които българският бизнес може да използва и приложи на практика. Радваме се, че за трета поредна година предоставяме възможност за обмяна на зелени идеи между България и Великобритания“, каза Мирослава Костадинова, председател на ВВВА.
Посланикът на Великобритания д-р Роб Диксън поздрави България за активната ѝ позиция във връзка със зеления преход и отбеляза, че без ключовата помощ на институциите бизнесът не може да продължи промяната, която е започнал.
Как се променя целият пейзаж в България?
Павлос Трихакис, съдружник във водещата енергийна консултантска компания Baringa подчерта, че България все още не е публикувала своя национален план и вероятно това ще се случи следващата година.
Целта на българското правителство до 2030 г. около 50% от енергията в страната да бъде от възобновяеми източници е амбициозна“, каза Павлос Трихакис. Той препоръча България да провежда търгове за източници на възобновяема енергия и възползването от европейски фондове като Next Generation EU /Repower EU. “А относно енергийните пазари и потребителите предстои да бъде създаден пазар с гаранции за произход и либерализация на пазара на домакинствата, отложена за 2026“, допълни той.
Той посочи краткосрочни приоритети за българските политици, сред които включват мерки за ВЕИ, газ, въглища, ядрена енергия, енергийни пазари и потребители.
Търговският директор на Shell България Николай Богданов заяви, че енергийният преход е много скъп и бизнесът се нуждае от фондове, за да премине през него.
Shell цели да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. Това е дълъг път, който не е лесен. Като част от голяма група, ние в България предприемаме стъпки в тази посока, сред които инсталиране на нови зарядни станции, соларни панели на покривите, по-отговорно потребление на енергия, като например следене на температурата във фризерите в нашите бензиностанции и предлагане на рециклуруеми чаши за кафе. През миналата година в България нашата компания е продала 2 млн. кафета. По-голямата част от бензиностанциите на Shell в България работят със 100% възобновяема енергия”, каза още той.
Богданов подчерта, че най-голямото предизвикателство е подкрепата на правителството и на потребителите.