Прозорецът за поддържане на границата на Парижкото споразумение жив „се свива“, но все още не е затворен. Глобалното затопляне е надхвърлило 1,5C за цяла година за първи път, според службата за климата на ЕС.
Хората са отговорни за почти цялото глобално затопляне през последните 200 години, твърдят учени. А 2023 г. беше година, изпълнена с изключителни суши, изгарящи горещи вълни и смъртоносни валежи, предава Евронюз.
И така, какво трябва да се направи, за да охладим нашата планета? Можем ли все още да поддържаме целта на Парижкото споразумение жива и възможно ли е все още да предпазим глобалното затопляне от излизане извън контрол?
Защо 1,5C е толкова важен праг?
Целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5C се основава на дългосрочни средни стойности, а не на данни за една година, така че все още не сме прекрачили границата.
Важно е да се подчертае, че това не означава, че ограничението, определено от Парижкото споразумение, е превишено“, казва Франческа Гулиелмо, старши учен в службата за изменение на климата Copernicus.
Въпреки че парниковите газове от изгарянето на изкопаеми горива са основната причина, внезапното покачване на температурите от 2023 г. също е частично предизвикано от климатичния феномен Ел Ниньо. Топлите океански температури в Тихия океан ще допринесат за общите топли глобални температури.
Въпреки това, достигането на това ниво за такъв продължителен период – при това доста внезапно, ако се вземе предвид развитието на глобалните средни температури през последните поне три четвърти от годината – може да означава, че времето между сега и момента, в който границата на Парижкото споразумение ще бъде нарушена, се свива.
Това повече от всякога призовава за смекчаващи действия по отношение на постепенното премахване на изкопаемите горива. Не трябва да считаме границата 1,5C за някакъв „автоматичен ключ“, но това може да увеличи вероятността от повратни точки, които излизат извън контрол и необратимо увреждат климатичната система на Земята“, казва Гулиелмо.
Срутването на ледената покривка на Гренландия, например, би причинило повишаване на морското равнище, промяна на океанските течения и промяна на метеорологичните модели – основен проблем за жизненоважни екосистеми като тропическите гори на Амазонка.
Ограничението от 1,5C също е символично за глобалните действия в областта на климата, като дава конкретен праг, на който държавите могат да базират своите цели.
Можем ли все пак да ограничим глобалното затопляне?
Все още обаче има начини да предотвратим този най-лош сценарий и вече постигаме напредък. Международната агенция по енергетика заяви миналата година, че глобалното търсене на петрол, въглища и газ се очаква да достигне своя връх преди 2030 г. Цената на възобновяемите енергийни източници пада рязко в много части на света и преходът към зелена енергия е в ход.
Учените казват, че спешните действия за намаляване на въглеродните емисии все още могат да променят нашия затоплящ се свят. И най-лошите сценарии като достигане на 4C на глобално затопляне или повече през този век са много по-малко вероятни, отколкото бяха преди десетилетие.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш каза, че следващите няколко години
ще определят до голяма степен дали можем да задържим глобалното затопляне до 1,5C.“
Говорейки тази седмица, той очерта някои от целите, които трябва да бъдат постигнати, за да останат в границите.
Трябва да намалим емисиите с 45 процента до 2030 г. в сравнение с нивата от 2010 г. И имаме нужда емисиите да достигнат връх до 2025 г.“, каза Гутериш.
До 2025 г. всяка страна трябва да се ангажира с нови национални планове за климата, съобразени с ограничението от 1,5 градуса… И тези планове трябва да бъдат подкрепени от стабилни политики и разпоредби“, добави той.
Според него плановете също така трябва да обхванат всички емисии във всички сектори. Това включва очертаване на справедлив преход към чиста енергия; финансиране за развиващите се страни за постепенно премахване на изкопаемите горива; и един от основните ангажименти от COP28: утрояване на капацитета за възобновяема енергия и удвояване на енергийната ефективност до 2030 г.
Добрата новина е, че никога не сме били по-добре подготвени да предотвратим срив на климата“, добави генералният секретар.
Какво трябва да направим тази година, за да запазим целите за климата постижими?
По-рано този месец в Баку, Азербайджан – където COP29 трябва да се проведе по-късно тази година – шефът на ООН за климата Саймън Стийл си представи как може да изглежда светът до 2050 г.
С целенасочени глобални действия, каза той, бъдеще, в което успеем да ограничим глобалното затопляне до 1,5C, е „утилитарно, прагматично и постижимо“ въз основа на съществуващите технологии и политики.
За да стигнем дотам, възобновяемата енергия трябва да бъде изобилна и достъпна, емисиите на метан да бъдат елиминирани, селскостопанските практики да бъдат трансформирани, замърсяването на въздуха да бъде намалено и връзката ни с природата да е променена. Това ще изисква една от най-големите глобални икономически трансформации на нашата епоха. Като погледнем числата, става ясно, че за да постигнем този преход, имаме нужда от пари, и то много. 2,2 трилиона евро, ако не и повече“, каза Стийл.
Тази година е жизненоважна, за да се гарантира, че ангажиментите, поети на COP28, няма да се провалят, че финансовите институции и правителствата изпълняват това, което вече са обещали, и повече. Следващите две години ще оформят доколко ще можем да избегнем негативните последици от изменението на климата през следващите две десетилетия и след това“, добави той.
Адаптиране към промяната, която вече виждаме
Не става въпрос обаче само за ограничаване на емисиите и трансформиране на икономиките. Милиони хора вече страдат от смъртоносните последици от климатичната криза. И защитата на най-уязвимите в света от екстремните обстоятелства, които вече изпитват, също е жизнено важна, независимо от целта от 1,5C.
Смекчаването е от решаващо значение, но ние трябва да видим много повече от удвояване и балансиране на публичните финанси за местно ръководено адаптиране, за да съответства на сумите за смекчаване“, казва Пейшънс Мукую, специалист по климата на WaterAid. “Съществуват решения от защита срещу наводнения до устойчивост на суша. Но няма време за повече извинения. За най-уязвимите в света това е въпрос на живот или смърт“, добавя той.
Научете повече за форума ESG & FRIENDS на: https://events.economic.bg/
