Рекордни температури заляха голяма част от Западна Европа тази седмица, като поредната гореща вълна за годината наближава своя пик.
Смъртните случаи от удавяне се увеличиха рязко във Франция, след като граждани влизаха да се разхладят в реки и канали, а хиляди домове останаха без електричество поради интензивна жега, предизвикала инцидент в северозападния департамент Финистер. Във вторник (23 юни) страната преживя най-горещия ден, откакто започнаха измерванията, като националната метеорологична служба Météo-France регистрира 44,3°C в Посос, докато други региони, с обявени червена тревога, се движеха с безпрецедентно високи температури.
Във Великобритания британците се готвят за температури до 38°C, докато страната вече преживя най-горещия юнски ден в историята си, след като градусите достигнаха 36,1°C. Стотици училища бяха затворени поради опасения, че учениците няма да бъдат в безопасност в знойните сгради.
В Испания се прогнозира леко понижение на температурите. Това е така необходимо облекчение, след като във вторник бяха измерени 44°C в Южна Андалусия.
Синоптиците обаче предупреждават, че атмосферният купол скоро ще мигрира от Западна Европа на изток – към страни, още по-неподготвени за интензивни горещини, предава Евронюз.
Горещата вълна в Европа започва да се измества
Според последните прогнози на WFY24, очаква се температурите през уикенда да достигнат 40°C в Будапеща и 39°C в Прага, с 15°C над средния юнски ден.
Братислава, в Словакия, също се готви за максимални температури до 39°C, което е със 17°C над средните дневни температури, докато температурите около Дунавската равнина в България може да достигнат 41°C в неделя (28 юни).
Всички тези региони ще преживеят тропически нощи през уикенда, където температурата не пада под 20°C за 24-часов период.
Може ли Централна Европа да се справи с горещата вълна?
Топлинната вълна в Западна Европа доведе до широко разпространен хаос и десетки смъртни случаи, въпреки дългогодишните усилия на средиземноморските страни да се подготвят за подобни крайности.
Испания, например, вече разполага с една от най-големите мрежи от климатични убежища в света, предлагаща на уязвимите общности пространство за охлаждане и хидратация. Страната също така направи промени в условията на работа на открито, насочени към засилване на защитата на служителите, докато културата на сиестата осигурява облекчение в най-горещата част на деня.
Във Франция Париж се бори с ефекта на градския топлинен остров – където градовете остават по-топли от провинцията – като премахва задържащите топлината бетон и асфалт от улиците си. Според Международния съюз за опазване на природата (IUCN) от 2020 г. насам в Париж са засадени над 100 000 дървета, включително 40 000 през зимата на 2023 г. – осигурявайки на гражданите повече животоспасяваща сянка.
Въпреки това, големи части от Централна и Източна Европа остават жалко невъоръжени срещу парещите температури поради типично по-хладния си климат.
„Предвоенните зидани сгради и бетонните панелни блокове от комунистическата епоха в Централна Европа имат много висока топлинна маса, но никога не са били проектирани да отвеждат лятната жега. С малко засенчване, ограничена вентилация и липса на охлаждане, те абсорбират топлина през деня и я освобождават на закрито до късно през нощта. Апартаментите на последния етаж се справят най-зле“, казва Йоана Верджини, основател на WFY24.
Климатиците, които могат да бъдат животоспасяващи по време на горещи периоди, също са далеч по-рядко срещани в Централна Европа в сравнение с по-слънчевите дестинации в Средиземно море – дори в сравнение с ниския брой инсталирани климатици в страни като Франция.
„За повечето домакинства в Централна Европа единственото облекчение е отварянето на прозорец през нощта, което е точно облекчението, което това събитие премахва“, обяснява Верджини.
Тропическите нощи пречат на европейците да избягат от жегата, когато слънцето залезе, което означава, че тялото има по-малък шанс да се възстанови през нощта.
„Горещите нощи са независим двигател на смъртните случаи, свързани с жегата, по време на европейските горещи вълни, наред с дневния пик, а не вторични спрямо него, и последните изследвания сочат точно тези комбинирани дневни и нощни събития като най-опасните“, добавя Верджини.
Въздействието на екстремните горещини
България, Унгария и Чехия сега рискуват да окажат сериозно натоварване върху болниците и службите за спешна помощ, които обикновено се сблъскват с повишено търсене по време на интензивни горещини.
Точно както във Великобритания, училищата и обществените институции, които нямат охладителна инфраструктура, също може да бъдат принудени да затворят или да променят работното си време.
„Строителният и селскостопанският труд в Дунавските равнини, както и железопътната мрежа, са обичайните точки на оперативно напрежение. Жегата носи ограничения на скоростта и риск от изкривяване, тъй като температурите на релсите се покачват, а няколко централноевропейски оператори вече са сигнализирали за мерки срещу жегата по време на този период“, предупреждава Верджини.
