Глобалното преминаване към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в основните енергоемки сектори се забави през 2023 г., възпрепятствано от регулаторни пропуски, политически натиск и неуспех да се определят ясни цели, твърди политическата група REN21, цитирана от Reuters.
Пандемията от COVID-19 и войната в Украйна помогнаха на амбициите за преминаване към възобновяеми енергийни източници на фона на нарастващите опасения за енергийната сигурност, но правителствата не успяха да надграждат инерцията, се казва в годишна оценка на базираната в Париж група REN21.
До края на миналата година само 13 държави – включително Съединените щати, Индия и Китай – са приложили политики за възобновяеми източници, които обхващат сгради, промишленост, транспорт и селско стопанство, като само 12,7% от енергията, която секторите консумират, идва от чисти източници, твърди REN21.
Много страни дори се отказаха от амбициите си
От 69 страни с цели за възобновяема енергия за крайните потребители, само 17 ги удължиха след 2024 г., казва REN21, който обединява правителства, изследователски институции и неправителствени организации за насърчаване на преминаването към чиста енергия.
“Правителствата на практика се отдръпнаха от амбициите си и секторите, които консумират енергия, вече нямат икономически стимули“, казва изпълнителният директор на REN21 Рана Адиб.
“Докладът предупреждава, че страните са бавни с реформите и трилионите долари субсидии, отпуснати за изкопаеми горива, особено в промишлеността и селското стопанство, все още възпират енергийния преход. Падащите цени на изкопаемите горива през 2023 г. също оформиха политиката и дебатът за разходите за преминаване към по-чиста енергия се засили, особено след като много страни се насочиха към избори”, добавя Адиб.
Декарбонизирането на тежката промишленост остава голямо предизвикателство, като „трудни за намаляване“ сектори като цимент и стомана твърдят, че възобновяемите енергийни източници не могат да генерират топлината, необходима за запалването на техните пещи и доменни пещи.
“Но докато преходът на индустрията може да се окаже по-предизвикателен от транспорта, решения съществуват, включително използването на електродъгови пещи за производство на стомана”, посочва Адиб. „Трудно за намаляване“ вече изпраща посланието, че това са сектори, които е почти невъзможно да бъдат декарбонизирани, което не е вярно“, казва още тя.
