Ускоряващата се глобална надпревара във въоръжаването възпрепятства действията в областта на климата, тъй като критичните минерали, които са ключови за устойчивото бъдеще, се пренасочват за производството на най-новото военно оборудване, съобщава Гардиън.
Ново проучване на проекта „Сигурност в прехода“, съвместна инициатива на САЩ и Великобритания, разкрива как Пентагонът складира огромни запаси от критични минерали, необходими за редица климатични технологии, включително слънчеви панели, вятърни турбини, електрически превозни средства и акумулатори.
В него се установява, че откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп започна втория си мандат, Пентагонът, чрез своята програма за национални отбранителни запаси, е заделил милиарди долари за осигуряване на нарастващ списък от критични минерали за използване във военно оборудване – от прецизно насочвани оръжия и усъвършенствани комуникационни системи до нововъзникващ арсенал от военни технологии, като например „автономни бойни платформи, управлявани от изкуствен интелект“.
„Бюджетът на Пентагона от трилиони долари подкрепя глобална инфраструктура, предназначена за военно господство на САЩ, а не за национална сигурност. Използването на ценни ресурси за захранване на разрастващия се военно-индустриален комплекс, вместо за справяне с екзистенциалната заплаха от климатичната криза, демонстрира глобалната несигурност, създадена от военната машина на САЩ“, казва Хем Рогали, съдиректор на проекта „Сигурност в прехода“.
Военните разходи се увеличиха в големи части на света през последните години след нарастващото напрежение между САЩ и Китай и войната в Украйна. Докладът предупреждава, че тази нова надпревара във въоръжаването спира опитите за справяне с климатичната криза, тъй като страните се борят да осигурят критични минерали за следващото поколение оръжия.
Проучването разкрива, че най-малко 38 минерала и метала, включително литий, кобалт, графит и други редкоземни елементи, които формират основата на енергийния преход, се складират от Пентагона с потенциално опустошителни последици за действията в областта на климата.
В него се установява още, че Агенцията за отбранителна логистика на Пентагона планира да складира почти 7500 метрични тона кобалт. Докладът изчислява, че това количество може да се използва за производство на 80,2 GWh капацитет на батериите – повече от два пъти повече от съществуващия капацитет за съхранение на енергия в САЩ и достатъчно за производството на приблизително 100 000 електрически автобуса.
„Всеки тон кобалт или графит, складиран за военните, може да се използва вместо това за електрически автобуси, мащабно съхранение на енергия или други възобновяеми технологии, необходими за енергийния преход. Тези материали би трябвало да ускорят декарбонизацията, а не да захранват ненаситната военна машина“, казва и Лора Щайхен, автор на доклада.
Пентагонът има по-големи емисии от цели държави
Министерството на отбраната на САЩ е най-големият институционален източник на емисии в света, отговорно за около 80% от емисиите на правителството на САЩ и генериращо повече замърсяване от цели отделни държави.
Длъжностни лица от Пентагона отдавна са загрижени, че последиците от климатичната криза биха могли да възпрепятстват дейността му, като наводнят крайбрежни бази или дестабилизират държави чрез движението на хора и екстремни метеорологични условия.
Но при администрацията на Тръмп подобни съображения бяха отхвърлени. През март министърът на отбраната на САЩ, Пит Хегсет, написа в X:
„Министерството на отбраната не се занимава с климатични промени. Ние се занимаваме с обучение и бойни действия.“
Докладът очертава как се развива тази нова посока. Той показва как огромният годишен бюджет на Пентагона от 1 трилион долара и неговото влияние върху икономика на САЩ му позволяват да влияе върху веригите за доставки на минерали, да оформя цели пазари, да абсорбира риск, насочва инвестиции и създава сигнали за търсене, които изграждат стратегически индустриален капацитет за военни цели.
