Заформилото се през последните десетилетия консуматорско общество дълго време насочваше стратегиите на големите пазарни играчи в посока „взимам, правя, изхвърлям“ (от англ. take-make-dispose). Може да се каже, че този подход на линейната икономика носи своите дивиденти. Те обаче са изцяло в краткосрочен план, а последиците, които оставя след себе си, са със силно изразен отрицателен знак както за обществото, така и за околната среда.
В противовес на негативния отпечатък постепенно се разви преходът към кръгова икономика, чиято цел е да създаде трайни и ефективни модели на производство, с минимално потребление на природни и енергийни ресурси. Пътят на тази трансформация извървява и модната индустрия – посредством регулативни, но и социално-отговорни фактори, все по-осезаемо се дава предимство на устойчивите облекла пред бързооборотните такива.
Оказва се обаче, че около една трета от потребителите в България не разбират целия този процес. Това се налага като извод от проучване, което представя водещата европейска модна търсачка GLAMI. Анкетата е проведена сред 6679 души у нас, а отговорите са на база нагласите за изминалата 2023-а година. 30% от участващите са посочили, че не са сигурни какво стои зад понятието „бърза мода“, а 36% са споделили, че бегло отчитат устойчивите и екосъобразни фактори при пазаруването на модни стоки – с приоритет при избора е цената на артикулите. Резултатът е осреднен от броя на хората, отговорили поотделно на всеки от 25-е въпроса.
Какво е „бърза мода“?
Тя се фокусира върху свръхоборотната конфекция, нискокачествените материали и евтините цени на крайните стоки. Целта е продукцията да отговаря на текущите модни тенденции, но без идеята да се запази във времето. Артикулите са почти за еднократна употреба именно заради малотрайната си изработка, но тъй като са на достъпна цена, се купуват в огромни количества. Те обаче са негодни за рециклиране, а заедно с непродадената стока, която трябва да бъде депонирана и изгорена, са източник на високо замърсяване за околната среда.
В световен мащаб до скоро този тип мода беше силно разпространена, но на родна територия е малко позната. Данните на GLAMI сочат, че 68% от потребителите в България не са пазарували от сайтове като Shein, Temu и пр., чиито предложения са именно от „бързия“ тип.
Може да се каже, че това е положително сведение за клиентското поведение у нас, но то не е особено показателно за природосъобразните нагласи на българите. 24% от анкетираните споделят, че се считат по-отговорни към околната среда, тъй като пазаруват по-малко, но на отправен последващ въпрос към тях: „Бихте ли купували повече продукти, ако имахте по-високи финансови възможности?“, 39% заявяват, че със сигурност биха.
Устойчивият моден избор
Далеч не е нужно отговорното поведение да е съпътствано от натоварен бюджет и изоставане от дизайнерските тенденции. Напротив – очертава се големите производители да лансират нови колекции по-рядко, именно за да поддържат оптималния ритъм на кръговата икономика, а това от своя страна да насърчава потребителите да купуват по-малко и по-качествена стока. Целта е да се осигури една дългосрочна и ефективна перспектива, с жест към околната среда, която обаче зависи от съответните усилия по цялата верига за създаване на стойност.
GLAMI подкрепя разумното потребление на модни стоки и информирания избор. Платформата предлага възможност за филтрирано търсене по устойчиви категории, сред които марки, материи и др. Търсачката разполага и с „Блог“ секция в своя уебсайт, на която потребителите могат да открият съвети и насоки за това как да се грижат за платовете на дрехите си, така че да удължат техния „живот“ възможно най-много.
Прочетете още:
Помага ли наистина модната индустрия за спасяването на планетата?
