Георги, благодаря, че прие поканата ни да поговорим за разхищението на храна в България, и че ни покани в студиото на MateKitchen, където приготви невероятно вкусни палачинки с остатъци от храна. Няма как да пропусна да дам рецептата на нашите читатели, а тя включва следните продукти, с които разполага почти всяко едно домакинство:
- 1 потъмнял банан
- 2 филии стар хляб
- 2 яйца
- Прясно мляко
- 2-3 лъжички брашно
- Олио
Начин на приготвяне:
- Бананът се обелва и се начупва на малки парчета в блендера.
- Добавя се млякото и се начупва хлябът.
- Блендира се докато се получи хомогенна смес.
- След това се добавят яйцата, брашното и малко олио.
- Разбива се отново за няколко секунди, след което сместа за палачинки е готова.
- Сипва се олио в тигана и се размазва с кухненска хартия. След като загрее достатъчно, можете да започнете да наливате от сместа с черпак, докато запълните дъното на тигана.
Количество: 6-7 палачинки
Време за готвене: 20 минути
Колко е голям проблемът с разхищението на храна в България и защо хранителните отпадъци са проблем?
В световен мащаб това е доста голям проблем и това не е тайна за никого. Аз не мога да говоря за света, но мога да разкажа в повече детайли за България. Разхищението е доста голямо, макар че ние се справяме доста по-добре от останалата част от Европа и света. Има още накъде да се работи, но това трябва бъде воля не само на държавата, но и нас като гражданско общество, защото всичко тръгва с малки стъпки и те обикновено са от хората, не от институциите. Колкото и да е трудно, промяната трябва да започне от нас самите.
Какви са щетите върху природата?
Щетите идват най-вече от парниковите газове и от това, че при гниенето на био отпадъци се образува страшно много ацетон и неговите различни видове. Той отива директно в атмосферата и ние и нашите деца дишаме този въздух.
Според данните на Евростат за 2022 г. България отделя 86 кг хранителни отпадъци на глава от населението годишно, а едва 26 кг от тях идват от домакинствата, което е над два пъти по-малко, в сравнение със средното за ЕС. Поне на хартия, ние сме сред най-екологичните домакинства на територията на ЕС. На какво според Вас се дължи този така да го кажем „добър резултат“?
Допреди 7-8 години бяхме още добре. В селските райони се отглеждаха доста повече животни, отколкото в момента, и повечето хранителни отпадъци се събираха от домакинствата и се носеха на село. Да, обаче вече животът в селата е по-различен. Животните доста намаляха, макар че селата започнаха да се пълнят с градски хора, но това не означава, че те отглеждат животни. Може би част от отговора се крие в това, че вместо да хвърлим хляб или остатъци от манджа, замразяваме в хладилника, а хлябът го съхраняваме на проветриво място. Това нещо се дава на животните, а това води до по-малко хранителни отпадъци, по-малко парникови газове, които се получават от органичната храна.
Има и системи за компостиране, които са два различни вида – едните са за чисто зелени растения – храсти, трева за косене и т.н., а другите са за животински отпадъци, които се разграждат по различен начин. Не се препоръчва смесването на тези два органични продукта. В България компостирането не е широко разпространено. В провинцията се практикува, но в града все още не. В много европейски страни обаче има компостери, в които могат да се изхвърлят такива отпадъци и се получава био газ, от който се топлят единични къщи или квартали.
Разхищението на храна обичайно е по-голямо при домакинства, които използват повече пресни продукти, което в случая може и да е индикатор за лоша диета на българите. Какво мислите по този въпрос?
Забързаното ежедневие на хората ги кара да прибягват до замразени и предварително приготвени ястия, които могат само да се притоплят. Не само в България, но и в останалите европейски държави хората прибягват до бърза храна и пресните продукти все по-рядко присъстват на трапезата им. Това показва и статистиката за хората с наднормено тегло. То е голям проблем и част от него се дължи на сладките неща с бяла рафинирана захар, която не е никак добра за нашия организъм. Тя не се усвоява толкова добре, както например захарта от плодовете. Има добри алтернативи на нея, но тук идва проблемът с цената – те са доста по-скъпи. Но истината е, че има ли желание, има и начин!
Въпреки законодателните промени през 2022 г., които премахнаха голяма част от пречките за търговските обекти да даряват храна, позволявайки им да не плащат ДДС върху нея, ако стойността на даренията на година не надхвърля 1% от оборота на бизнеса, има и други условия, които демотивират компаниите. Какви са другите алтернативи за оползотворяване на хранителните отпадъци?
В България има доста успешни стартъпи, които успяват с да усвояват различните хранителни отпадъци от хотелските вериги. Това са компании, които имат системи за биогаз и използват тази биомаса от отпадъчната храна с помощта на други дрожди, които влагат, за да получат алтернативно гориво. Това може да бъде едно добро решение за кризата с горивата не само на европейско ниво.
Също така искам да обърна внимание на срока на годност на продукти, на които пише „Най-добър до“. Този етикет не означава, че ако даден продукт е пресрочил тази дата, не е годен за употреба, особено при консервираните храни. Да изхвърлим нещо в боклука е най-лесното нещо, но това не решава проблема, за който говорим днес. След като ги изхвърлим в коша, тези отпадъци не отиват никъде, а се трупат и се създава голяма био маса, която се разгражда.
Бихте ли ни дали съвет как да пазаруваме разумно, така че да не изхвърляме голяма част от храната, която купуваме, или да я оползотворяваме по най-добрия начин?
Както аз обичам да казвам, никога не пазарувайте, когато сте гладни, защото гладното око е лъжещо око. Преди да отидете в магазина, винаги се постарайте да отворите хладилника и да видите какво и колко имате като наличност. Защото когато пазаруваме продукти само на промоция, които всъщност имаме в хладилника, често се случва те да отиват в боклука. Това не бива да се допуска. Също така е хубаво да си правим списък на база проверката в хладилника. Това, което купуваме е не само храна, а и доста пари. Особено при днешната инфлация е грехота да се изхвърля храна.