Гърция продължава напред с плановете си за изграждане на първите си офшорни вятърни паркове, обявиха властите в Атина. Средиземноморската страна, която пострада тежко от горски пожари, предизвикани от климата това лято, се стреми да се откаже от изкопаемите горива, предава Евронюз.
Възобновяемата енергия осигури над 50 процента от електричеството на Гърция за първи път през първата половина на 2023 г. А страната влезе в световните заглавия през октомври, когато работеше само с възобновяеми източници, макар и едва за пет часа. Това стана благодарение на ветроенергията от сушата, слънчевата и водната енергия. До този момент обаче Гърция се въздържаше да се възползва от потенциала си за вятър в морето.
Сега страната идентифицира зони за частно развитие, съгласно проектоплан за инсталиране на 2 гигавата офшорна вятърна енергия до 2030 г., което се равнява на една десета от нейния капацитет на сушата. Това е достатъчно за захранване на около 1,5 милиона домове.
Гърция, поради стратегическото си местоположение и климатичните си характеристики, има значителни сравнителни предимства по отношение на своя слънчев и вятърен потенциал, особено в морето“, каза министърът на енергетиката и околната среда Теодор Скилакакис.
Разработването на тези проекти е национален приоритет не само защото ще допринесе решително за нашата енергийна независимост, но и защото ни позволява да изнасяме зелена енергия в бъдеще“, добави той по време на събитие за представяне на проекта за национални офшорни вятърни паркове „Програма за развитие“.
Къде Гърция строи вятърни паркове по морето?
Проектопланът включва 25 допустими зони за развитие с обща площ от 2712 квадратни километра в Егейско, Йонийско и Средиземно море. Тези обекти ще станат достъпни в два периода от време, някои между 2025 и 2032 г., а други по-късно, според HEREMA – компанията, която отговаря за програмата.
Зоните, които ще имат приблизителен минимален капацитет от 12,4 гигавата между тях, са разположени в източен Крит, южен Родос, централно Егейско море, оста Евия-Хиос и Йонийско море. Плаващата технология ще бъде подходяща за повечето зони, според информация на HEREMA.
Екологичните групи изразиха загриженост, че офшорните вятърни паркове могат да навредят на дивата природа, особено докато се издигат, и предупредиха, че не трябва да се изграждат в екологично чувствителни зони.
От HEREMA обявиха, че са приложили 20 критерия за изключване, за да бъдат защитени тези зони и морски дейности в гръцки води. При възлагането на оценка на въздействието върху околната среда, която е публично достъпна, органът твърди, че е взел предвид и националната сигурност, летищата, туристическите дейности и районите за аквакултури.
Как офшорните вятърни паркове ще бъдат от полза за Гърция?
Офшорната вятърна енергия е паневропейски приоритет, тъй като се прогнозира, че до 2050 г. 35% от електричеството в ЕС може да се генерира изцяло от офшорни източници“, каза заместник-министърът на енергетиката и околната среда Александра Сдуку.
Очаква се постигането на целта от 2 гигавата да изисква инвестиции над 6 милиарда евро. Но според отделно проучване за икономическите ползи, внедряването на офшорна вятърна енергия може да увеличи БВП с до 1,9 милиарда евро средно годишно между 2024-2050 г. и да поддържа до 44 400 работни места годишно.
Окончателното одобрение на плана се очаква до края на годината, преди определените зони да бъдат официално маркирани в края на 2024 г., посочват от HEREMA.
Прочетете още:
Най-голямата офшорна вятърна ферма в света започна да произвежда енергия за първи път