Европа може да очаква интензивно законодателството в областта на енергетиката и климата. Това стана ясно от писмата на президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, изпратени до нейните делегати-комисари, предава Euractiv.
Писмата с мисията, изпратени от Фон дер Лайен до членовете на вероятните еврокомисари, съдържат планове за действие, базирани на обещания, дадени по време на речта ѝ в Европейския парламент, а също и компромиси между центристките политически групи.
По отношение на енергетиката Фон дер Лайен даде ясно да се разбере, че възнамерява да продължи усилията за декарбонизация на ЕС, които вече започнаха по време на първия ѝ мандат, както и да спаси индустриалните центрове на континента и да възстанови енергийните системи в процеса – което ще засегне малко заинтересовани страни в енергетиката и климата.
Както се очакваше, нейният ангажимент към действията в областта на климата остава незасегнат, но този път със силен про-бизнес наклон.
От новите комисари ще се очаква да прилагат правилата на Зелената сделка от първия ѝ мандат, но както казва тя в писмото си до кандидата за комисар по климата Вопке Хукстра, прилагането трябва да се извърши по „най-простия, най-справедливия и най-ефективния начин“.
Нейното писмо до Хукстра също потвърди някои отстъпки – в него например се посочва необходимостта от смекчаване на фактическата забрана от 2035 г. за автомобили с двигатели с вътрешно горене с „целенасочена поправка“, която да позволи повече възможности за такива автомобили, ако се задвижват със синтетични „е-горива“.
Потвърждаване на планове за намаление на емисиите от 90%
Друго нещо, което беше изяснено в изявленията на мисията – включително тази за испанката Тереза Рибера, която е предложена за позицията на изпълнителен вицепрезидент за чист, справедлив и конкурентен преход – е, че Фон дер Лайен се придържа към по-рано предлаганата цел за намаляване на въглеродните емисии от 90% до 2040 г.
Според вече предложени планове Фон дер Лайен планира да намали въглеродните емисии с 90% спрямо нивата от 1990 г. до 2040 г. – доста голяма стъпка от целта от 55% за 2030 г.
За да постигнат амбициозната цел, която все още трябва да бъде заложена в закона, Рибера и Хукстра ще трябва да започнат консултации по законодателен пакет за „рамката след 2030 г.“.
Електрификация
Съгласно плановете за декарбонизация на фон дер Лайен, електрификацията трябва да свърши основната работа.
Изборът на Фон дер Лайен – датският социалист Дан Йоргенсен, ще трябва да разработи нова инициатива за насърчаване на разпространението на възобновяема енергия и съхранение на енергия, включително стратегия за стимулиране на инвестициите и план за действие за електричеството.
Йоргенсен също ще трябва да постигне усилия за разширяването на електрическата мрежа и да преразгледа регулаторната рамка, за да позволи по-бързо издаване на разрешителни. Очаква се също така той да насърчава интеграцията на енергийните системи, въпреки че не се дават подробности какво трябва да включва това.
Хукстра и Йоргенсен са натоварени с постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива, а Йоргенсен и с изготвянето на пътна карта за постепенното премахване на руския внос на енергия.
Наличието на достатъчно енергия в Европа също е повод за безпокойство.
Йоргенсен ще трябва да преразгледа рамката за сигурност на доставките на ЕС, а френският либерал Стефан Сежурне, който ще бъде изпълнителен вицепрезидент за просперитета и индустриалната стратегия, ще се съсредоточи върху осигуряването на критични суровини.
Индустриална стратегия в полза на няколко сектора
Писмата на Фон дер Лайен също съдържат няколко идеи за това, как Европа може да укрепи своята индустриална стратегия за чисти технологии, като отговорни ще бъдат Рибера и Сежурне (водещи) и Хукстра и Йоргенсен (заместници).
Голяма част от това, което Фон дер Лайен предлага, вече съществува или е очертано в насоките, които тя представи за новата си Комисия през юли, като например закон за ускоряване на декарбонизацията на промишлеността или преразглеждане на правилата за възлагане на обществени поръчки в полза на продуктите от ЕС.
Освен това Фон дер Лайен иска да се въведат в експлоатация малки реакторни модули в Европа до 2030 г., както и нови пазари за улавяне, транспорт и съхранение на CO2.
Дали нейните амбиции ще се осъществят ще зависят от това дали националните правителства могат да се съгласят да увеличат бюджета на ЕС – чрез общ дълг или по-големи вноски.
