Общото събрание на ООН прие „Пакт за бъдещето“, който генералният секретар на ООН Антониу Гутериш описа като забележително споразумение, което е „стъпка към по-ефективен, приобщаващ, мрежов многостранен подход“. Това се случи на провеждащата се в Ню Йорк Седмица на климата, предава Euractiv.
Пактът, който включва и анекс за работа за отговорно и устойчиво цифрово бъдеще, беше приет без гласуване в началото на двудневната среща на върха на бъдещето. Споразумението дойде след около девет месеца преговори.
„Тук сме, за да върнем мултилатерализма от ръба“, каза Гутериш на срещата на върха.
Генералният секретар на ООН отдавна настояваше за срещата на върха и пакта, който обхваща теми като мир и сигурност, глобално управление, устойчиво развитие, изменение на климата, цифрово сътрудничество, права на човека, пол, младеж и бъдещи поколения. Той излага около 56 широки действия, които страните са се ангажирали да постигнат.
„Признаваме, че многостранната система и нейните институции, с Организацията на обединените нации и нейния Устав в центъра, трябва да бъдат укрепени, за да бъдат в крак с променящия се свят. Те трябва да са годни за настоящето и бъдещето – ефективни и способни, подготвени за бъдещето, справедливи, демократични, представителни за днешния свят, приобщаващи, взаимосвързани и финансово стабилни. Днес обещаваме ново начало в мултилатерализма. Действията в този пакт имат за цел да гарантират, че Организацията на обединените нации и други ключови многостранни институции могат да осигурят по-добро бъдеще за хората и планетата, позволявайки ни да изпълним съществуващите си ангажименти, като същевременно се изправим пред нови и възникващи предизвикателства и възможности“, заяви Гутериш.
Апел към най-богатите в света да направят повече по отношение на климата
Развиващите се нации призоваха на Общото събрание на ООН най-богатите в света да направят повече, за да им помогнат да се справят с трудностите, пред които са изправени поради екстремните климатични условия.
Лидерите на малките островни държави, изложени на най-голям риск от покачването на морското равнище, казаха, че е време тези страни, които изгарят повечето от изкопаемите горива, пряко свързани с покачването на температурите, да спрат да плащат „на думи“ по въпроса.
„Чудя се дали нашите страни се отдалечават все повече и повече от единството и моралната твърдост, от която се нуждаем, за да защитим нашите хора“, каза министърът на природните ресурси и околната среда на Самоа Седрик Шустер, който председателства Алианса на малките островни държави (AOSIS).
Островните нации от AOSIS придобиха мощен глас в глобалните преговори за климата. По време на пресконференция в понеделник Шустер призова най-големите световни икономики в Г-20, които заедно генерират повече от 80% от глобалните емисии на парникови газове.
„Нуждаем се от всички държави, но особено от Г-20, да поведем пътя по отношение на намаляването на емисиите и финансирането на климата. Уязвимите хора в нашия свят са изцедени от говорене на думи“, каза Шустер.
Отправяйки подобно послание от името на преговарящия блок за най-слабо развитите страни, министърът на климата и природните ресурси на Малави Юсуф Мкунгула също заяви:
„Индустриализираните страни трябва да водят пътя“.
Молбите подчертават нарастващото несъответствие между нациите, които допринасят най-много за глобалното затопляне, и тези, които страдат от най-лошите му последици, демонстрирайки как изменението на климата се е превърнало не само в екологичен проблем, но и във въпрос на глобална справедливост.
Някои държавни лидери говориха по време на специалната „Среща на върха за бъдещето“ на ООН, докато други се обърнаха към репортери и панели на някое от около 900-те събития, посветени на климата, които се провеждат тази седмица в Ню Йорк.
Финансовият бизнес в подкрепа на инвестициите в чиста енергия и ядрена енергетика
Ръководители от големи компании, включително огромния потребител на енергия Amazon.com и значителни производители на енергия като Vestas и Iberdrola, призоваха световните лидери в Ню Йорк да изпълнят споразумението, постигнато на миналогодишната среща на върха COP28, за утрояване на капацитета за възобновяема енергия до 2030 г.
В същото 50 американски банки оповестиха планове за сътрудничество за ускоряване на инвестициите в чиста енергия, докато четиринадесет водещи световни банки и финансови институции – Abu Dhabi Commercial Bank, Ares Management, Bank of America, Barclays, BNP Paribas, Brookfield, Citi, Credit Agricole CIB, Goldman Sachs, Guggenheim Securities LLC, Morgan Stanley, Rothschild & Co, Segra Capital Management и Societe Generale, се обявявиха в подкрепа на плановете за увеличаване на световните мощности за ядрена енергетика три пъти до 2050 г.
Но ново изследване на агенция Moody’s Ratings предупреди, че като цяло глобалните инвестиции в климата са трилиони долари по-малко от необходимото за постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. и за адаптиране към климатичните промени и техните въздействия. В анализа се казва, че макар тези инвестиции да доведат до по-големи дългове за националните правителства, отказът от инвестиране би се оказал много по-скъп.
Друго проучване, разглеждащо по-локално ниво, предполага, че повече от 40% от големите световни компании, градове и региони все още нямат планове или цели за намаляване на емисиите, водещи до затопляне на климата.
