На 14 декември Съветът на Европа, Европейският парламент и Европейската комисия постигнаха предвариетелно споразумение за финализирането на директива за надлежна проверка и корпоративна отчетност. Директивата налага задължения на компаниите да идентифицират рисковете върху човешките права и неблагоприятните въздействия върху околната среда, и да се справят с тези рискове чрез смекчаване и предоставяне на необходимите компенсации. От компаниите ще се изисква да включат процеса на „надлежна проверка“ в своите операции, политики и системи за управление на риска.
Значимостта на директивата идва от това, че поставя задължения в рамките на веригите за стойност на компаниите, служейки като напомняне за 10-ата годишнина от трагедията в Рана Плаза, където 1134 работници губят живота си, а 2600 работници oстават с трайни увреждания. Директивата определя задължения за големите компании да се справят, както с действителните, така и с потенциалните отрицателни въздействия върху околната среда и човешките права в рамките на своите бизнес операции.
Кого засяга директивата?
Директивата засяга големи компании в ЕС с оборот над 150 милиона евро и по-малки компании, работещи в рискови сектори – текстил, селско стопанство, извличане на минерални ресурси и строителство. Малките и средните предприятия не са пряко засегнати, но могат да бъдат обхванати във веригата на стойността.
Силно оспорвано е решението за изключването на финансовия сектор от задълженията за оценка на неблагоприятното въздействие на техните инвестиции. Въпреки че има ангажимент от Европейската комисия да разгледа това в допълнителна клауза, няма индикация затова кога това ще стане реалност. Компаниите ще бъдат задължени да приемат и изпълняват план за климатичен преход, следвайки Парижкото споразумение. Въпреки това не са определени конкретни задължения за намаляване на емисиите. Това създава несигурност относно начина, по който ще се търси отговорност от компаниите за нанесени вреди върху околната среда.
Директивата изисква от държавите да създадат надзорен орган, който да съблюдава спазването на правилата от страна на компаниите, да извършва инспекции и разследвания, да налага глоби до 5% от глобалния оборот и да назовава публично компаниите, които не отговарят на изискванията.
Компаниите, които нарушават задълженията си, ще бъдат отговорни за вреди, като с това се подобрява достъпа до правосъдие на уязвимите групи чрез по-добра възможност за представяне на доказателства и разумни срокове за предяваване на искове.
Следващи стъпки
Следващата стъпка в процеса е официалното одобрение от Комисията по правни въпроси, от Европейския парламент и от Съвета на ЕС, преди да може да бъде приета. Приемането на директивата показва необходимостта от корпоративна отчетност със задължителен характер. Директивата е в съответствие с други законодателни инициативи, които изискват повече прозрачност и докладване, и по-специфичен отговор на глобални проблеми като обезлесяване, добив на минерали, детски и принудителния труд.
Въпреки че финалното приемане и транспонирането на директивата от държавите-членки може да отнеме време, е ясно, че моделите на бизнеса се променят в посока към по-отговорни практики, насочени към хората и планетата.
Прочетете още:
