Пътищата в цяла Франция са блокирани, оборски тор и селскостопански отпадъци са изхвърлени пред обществени офиси, а бали сено се разпространяват в ресторанти за бързо хранене, предава Евронюз. Всичко започна миналата година, когато фермерите започнаха да развиват пътните знаци и да ги поставят обратно. Понякога добавяха лозунга „on marche sur les têtes“, което означава „ходим на главите си“, във връзка с това, че техният свят е обърнат с главата надолу.

Оттогава протестите стават все по-разрушителни и бяха засегнати от трагедия във вторник, когато фермер и дъщеря ѝ бяха убити, а съпругът ѝ беше тежко ранен при пътен сблъсък на протестна барикада в региона Ариеж, югозападна Франция.

Най-големият съюз на фермерите във Франция, FNSEA, казва, че протестите ще продължат “толкова дълго, колкото е необходимо”. В съюза вече обмислят национални действия.

Ситуацията не е такава само във Франция. Вече изправени пред икономически загуби от климатичната криза, европейските фермери се обявяват против зелените политики, които според тях са противоречиви, несправедливи и ги карат да се тревожат за бъдещето.

Защо френските фермери са ядосани?

Гневът на френските фермери произтича от сложна мрежа от различни политики и съкращения на финансиране. Селскостопанският дизел трябваше да поскъпне, тъй като субсидиите бяха премахнати. Фермерите трябва да платят допълнителни 47 милиона евро годишно в такси за потребление на вода. За капак сложните разпоредби са затруднили фермерите да знаят какво могат или не могат да правят.

Те също възразяват срещу забраните за пестициди и хербициди, водени от Зелената сделка на ЕС и нов договор за целия ЕС, който може да доведе до внос на повече бразилско и аржентинско говеждо. Фермерите твърдят, че конкуренцията с тези страни е изключително трудна, тъй като те не са обвързани от строги правила за хуманно отношение към животните.

Допълнително разочарование идва с кандидатстването за 9 милиарда евро субсидии, които Франция получава от ЕС годишно. Поне един ден в седмицата минава за попълване на документите за тях, твърдят фермери.

Гневът се разпространява в цяла Европа

Протестите на френските фермери се разраснаха и в съседните Нидерландия и Германия. Съществуват общи опасения относно несправедливите и непредсказуеми решения на правителствата относно селското стопанство. Миналата година нидерландски фермери блокираха пътища, изхвърляха тор по улиците и протестираха пред домовете на политиците срещу разпоредбите за намаляване на азотните емисии.

Като един от най-големите износители на селскостопански продукти в света, индустрията е отговорна за около половината от общите азотни емисии на Нидерландия. През 2019 г. висшият административен съд на Нидерландия постанови, че системата за разрешителни за азот не успява да попречи на тези емисии да навредят на специално защитени природни резервати, известни като мрежата Натура 2000.

Въпреки че първоначалното решение не беше водеща новина, правителството скоро каза, че трябва да предприеме „драстични мерки“, за да поправи ситуацията – включително изкупуване и затваряне на животновъдни ферми. Внезапното обявяване на съкращенията остави фермерите да се чувстват така, сякаш не са третирани справедливо. Те вече бяха намалили значително азотните емисии през последните 30 години и финансирането за селските райони беше намалено в полза на градските инвестиции.

Предишните правителствени политики ги насърчаваха да се разширяват и сега на обременените с дългове фермери беше казано, че трябва да намалят размера на своите операции.

Протестите доведоха до основаването на дясната политическа партия BoerBurgerBeweging (BBB), известна и като Фермерската партия, която обеща на фермерите повече гласност в селскостопанската политика. През 2023 г. BBB спечели провинциалните избори и след изборите за Сенат се оказа партията с най-голям брой места в холандския Сенат.

Гневът нараства и в Германия заради плановете за постепенно премахване на субсидиите за гориво на стойност до 3000 евро годишно за средния бизнес. Земеделските производители излизат на улицата от декември, а в понеделник в Берлин към тях се присъединиха екоактивисти. Улиците бяха изпълнени с тежкотоварни автомобили. Те казват, че подкрепят зеленото, генетично немодифицирано земеделие – но това трябва да дойде със субсидии или поне със справедливи цени за храната, която произвеждат.

Възможно ли е селското стопанство да бъде основен въпрос на европейските избори?

Раздразнението се увеличи и в източната част на ЕС с протести в Полша, Румъния, Словакия, Унгария и България, където фермерите се оплакаха от нелоялна конкуренция от зърнените култури на намалени цени от Украйна. В Румъния и България граничните пунктове са задръстени от трактори и камиони. Полша видя оставката на своя министър на земеделието през април миналата година заради спора, въпреки че новите субсидии сега донякъде успокоиха ситуацията.

Все още обаче има опасения за мнозина относно прекалено високите данъци и все по-строгите регулации. Тъй като фермерите страдат от въздействието на сушите, наводненията и горските пожари, те твърдят, че екологичните политики само ги притискат още повече.

Протестите може да се разпространят още повече през следващите седмици, като Испания и Италия сега също са готови да се присъединят към движението. Очаква се Европейската комисия да започне стратегически разговори със синдикатите на фермерите, селскостопанските предприятия и експерти. Но тъй като напрежението продължава да расте, селското стопанство се превръща в основен проблем в целия ЕС преди изборите за Европейски парламент през юни.

Прочетете още: