Бъдещето на политиките в областта на околната среда може да бъде изложено на риск, тъй като Зелените и Либералите се оказаха основните губещи на изборите за Европейски парламент, след като се разделиха съответно 18 и 23 места в сравнение с предишните избори, проведени през 2019 г.
Белгия, Франция, Германия и Италия са сред ключовите страни, в които Либералите и Зелените претърпяха най-тежки поражения, често в полза на крайната десница, особено в Париж и Берлин.
Липсата на достъп до прилични жилища и високите нива на инфлация, заедно с националните реакции на войната в Украйна, може също да са изиграли роля за възхода на крайната десница и упадъка на Зелените и Либералите, предава Евронюз.
Коалиция и „санитарен кордон“
Резултатите разкриват ясна загуба на места за Зелените/Европейския свободен алианс (EFA) и Либералите от Renew Europe. Последните обаче търсят възможност да създадат коалиция с центристката Европейска народна партия (ЕНП), която спечели изборите, и социалистите (S&D), които като цяло запазиха позицията си, губейки само пет места.
След първите резултати от изборната нощ, Филип Ламбертс, съпредседател на Зелените заяви, че те са единствената политическа сила, която се застъпва за опазване на околната среда на планетата.
„Ние сме изправени срещу силните неблагоприятни ветрове в общественото мнение – в крайната десница, но и при други също. Искам да предупредя лидерите от ЕНП, S&D и Renew Europe – може да направите коалиция, може да имате мнозинство. Но ако търсите стабилност и отговорни политики през следващите пет години, прегръщайки различните вкусове на крайната десница, не може да бъде приемлив вариант за вас“, заяви Ламбертс.
Либералите, вече изглежда, правят намеци към центристките партии. Коментирайки резултата от изборите, Дидрик де Шейцен, генералният секретар на Алианса на либералите и демократите за Европа (ALDE), призова групите на ЕНП и S&D да „работят заедно в дух на компромис“.
„Числено изглежда, че ние трите политически семейства можем да имаме огромно мнозинство, важен е компромисът, който ще дойде от дискусиите“, каза Де Шетцен.
Той потвърди желанието да не се сътрудничи с крайната десница на ниво ЕС, въпреки значителните успехи, постигнати от нейните партии, и поддържането на така наречения „санитарен кордон“, който да блокира крайните партии да участват в парламентарни комисии.
Неговият колега Бенедета де Марте, генерален секретар на Европейската зелена партия (EGP), призна за съществуването на „някои проблеми, които не са малки“ между Либералите и Зелените на национално ниво и обвини политическата фрагментация за възхода на крайната десница.
„Тези неясноти позволяват на крайната десница да стигне там, където е“, смята Де Марте.
Тя отхвърли идеята, че Зелените са се възприемали като ненадежден партньор поради съпротивата им срещу Общата селскостопанска политика (ОСП) или заради това, че се застъпват много силно за Зелената сделка, водещата програма на ЕС за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г., заявявайки, че групата е била „надеждна и конструктивна“ и че целта на партията е „да промени нещата, а не просто да държи позиции“.
Генералният секретар на Зелените каза, че партията е признала, че „няма да повтори успеха от 2019 г.“, добавяйки, че има „стремеж към действия в областта на климата, който за съжаление вече не виждаме в обществото“.
Въпреки огромната загуба във Франция, водещият кандидат на френските либерали Валери Хайер каза, че резултатът от гласуването разкрива, че „никое проевропейско мнозинство в парламента не е възможно без либералите“.
„Обнови Европа възнамерява да бъде начело на следващата проевропейска коалиция през идните пет години. Централната роля на нашата група ще бъде свързана с отговорността да гарантираме, че нашите възможности отговарят на нашите амбиции“, казва Хайер.
Зелените изгубиха подкрепата на младите
Депутатът Даниел Фройнд (Германия/Зелените), който беше преизбран за още един мандат, свърза слабите резултати с развитието на национално ниво, като например жилищното настаняване и инфлацията.
„Зелените в Германия загубиха значително позициите си при по-младите гласоподаватели. Това е тревожно. Нашата кампания не успя да се обърне към тези гласоподаватели – да им покаже спешността на нашата политика в областта на климата“, заяви Фройнд.
„Смятам обаче, че това, което виждаме в Германия – и до известна степен във Франция – е, че избирателите са използвали тези европейски избори, за да изразят недоволството си от националните си правителства“, добавя той.
Джеймс Канагасуриам, главен изследовател в социологическата платформа Focaldata, не вижда резултата от изборите като „колапс“ за Зелените, въпреки „наклона към крайната десница“.
„Зелените бележат спад, но това не означава непременно, че възгледите на населението за изменението на климата са се променили. Данните са ясни, избирателите на ЕНП стоят по-близо до S&D и Renew, отколкото други партии по отношение на зелените въпроси, и техните избиратели вероятно ще очакват проследяване на политиката в тази посока“, казва Канагасуриам.
