Европа се намира в критичен момент от своя енергиен преход, което подчертава неотложната необходимост от преминаване към чиста енергия на конкурентни цени.
Това пишат в свой анализ в Euractiv Бернд Вебер, основател и директор на EPICO Climate and Innovation, Алекс Барнс, сътрудник в Оксфордския институт за енергийни изследвания и Матиас Янсен, асоцииран директор на Frontier Economics.
Сред многото варианти, възобновяемият водород, произведен в Европа благодарение на ветровете в Северно море, предлага уникална възможност за изграждане на нов стълб на европейската енергийна устойчивост, като същевременно повишава индустриалната конкурентоспособност на Европа. Но без амбициозен интегриран план за действие, съчетан с интелигентна подкрепа, тази визия ще остане недостижима.
Страните от Северно море се стремят да увеличат офшорния вятърен капацитет от под 30 GW до 120 GW до 2030 г. и 300 GW до 2050 г., които могат да бъдат частично използвани за производство на водород. Офшорните вятърни паркове в Северно море имат коефициент на капацитет от 50%, значително по-висок от тези на сушата, което предоставя отлични предпоставки за постоянно производство на електроенергия и захранване на водородни електролизатори.
Производството на водород в морето облекчава необходимостта от скъпо струващо разширяване на електрическата мрежа, както на брега, така и във водата, като същевременно позволява използването на допълнителен вятър далеч от сушата.
За разстояния от 100 км или повече е много по-евтино да се транспортира водород по тръбопровод, отколкото да се пренася електричество по кабел. За отдалечените вятърни паркове тази полза превишава разходите, необходими за електролизаторите и за енергийните загуби при преобразуването на електричеството във водород.
Проучване на dnv изчислява, че свързването на 14 GW далечен офшорен вятърен парк в Германия чрез електрически кабели струва 44 милиарда евро, докато тръбопроводът за водород струва 1,2 милиарда евро, плюс 26 милиарда евро за електролизатора.
Като се има предвид, че се нуждаем от възобновяем водород за декарбонизиране на трудни за електрифициране сектори и че цената и всякакви загуби на електролизата така или иначе възникват, този ход ще има икономически смисъл, спестявайки високи разходи за пренос на електроенергия в морето.
Затруднения
Развитието на европейския пазар на водород обаче е изправено пред затруднения при постигането на амбициозни цели. Според скорошно проучване на BCG дори 2% от производствените мощности за екологичен водород, обявени за 2030 г. в Европа, не са надхвърлили етапа на планиране и Европейската сметна палата призова за „проверка на реалността“ на водорода.
Водородът, произведен в Европа, трябва да стане реалност. Това означава преодоляване на регулаторни, финансови, технически и пространствени бариери. Развитието на необходимата инфраструктура в Северно море изисква значителни инвестиции. Публичният и частният сектор трябва да създадат стабилни финансови механизми, които намаляват риска от инвестиции и стимулират частния капитал.
Иновативни модели на финансиране
„Споразумения за закупуване на водород“ – дългосрочни споразумения, подкрепени от правителствата, могат да осигурят така необходимата сигурност, осигурявайки стабилни потоци от приходи за инвеститорите.
Освен традиционната държавна помощ, ЕС трябва да отключи частния капитал. Публичното финансиране ще играе решаваща роля за намаляване на риска от водородни проекти в ранните етапи, но инвеститорите са разбираемо предпазливи.
Един обещаващ подход е „междувременното разпределение на разходите“ на Германия, позволяващо изграждането на наскоро одобрената немска водородна мрежа с дължина над 9000 километра. Този механизъм определя тарифите на тръбопроводната мрежа на приемливо ниво за потребителите и предоставя обезпечени от държавата заеми и държавни гаранции, докато нивата на използване се повишат и приходите от тарифите надхвърлят разходите.
С подобни иновативни механизми за финансиране Европа може да направи първоначалните капиталови инвестиции по-малко плашещи и по-привлекателни за частните инвеститори. Успоредно с това интегрираното сътрудничество остава от съществено значение. Правителствата трябва да създадат общи структури през границите. Хармонизирането и опростяването на процесите за издаване на разрешителни и прилагането на общи регулаторни стандарти ще помогне да се гарантира, че инвестициите могат да бъдат реализирани бързо и с по-ниски разходи.
Общоевропейското интегрирано планиране за електроенергия и водород е необходимо от системна гледна точка на вътрешния енергиен пазар.
Ключов избор
В това отношение изборът на датски кандидат за еврокомисар по енергетиката изглежда изключително положително решение. Дания има амбициозни цели за офшорни вятърни мощности и енергийни острови в Северно море, които могат да поддържат офшорно производство на вятърна енергия и електролиза. Тази регулаторна рамка прави страната привлекателно място за инвеститори.
Големият въпрос е дали кандидатът за комисар Дан Йоргенсен ще успее да европеизира тези ключови насоки.
