България е единствената страна на Балканите, където индустрията за алтернативни протеини е застъпена и дава сериозна заявка за развитие. Това представлява реален шанс страната да се превърне във водещ производител на алтернативни храни. Това заяви съпредседателят на Асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми в България Кремена Дервенкова на кръгла маса, посветена на бъдещето на храните.
Сдружението беше инициатор на събитието, която се проведе днес в София Тех парк в партньорство с Българската стартъп асоциация (BESCO), официалния представител за България на EIT Food към Европейския институт за иновации и технологии – “Клийнтех България”, Френско-българската търговска и индустриална камара, Endeavor България, инвестиционния фонд Black Peak Capital, Harmonica и NV3.
Участниците в кръглата маса потърсиха мястото на България в хранителната революция на алтернативните протеини. Събитието повдигна ключови въпроси за изхранването и описа предизвикателствата пред справянето с потенциалната продоволствена криза в цял свят.
„Търсенето на протеини през 2050 г. ще се увеличи с 52%, а ние все още не сме готови да поемем това нарастване“, алармира Десислава Димитрова от Съвета по кръгова икономика към Българската търговско-промишлена палата.
Според нея кръговата икономика е ключово решение на нуждата от нови протеини, съчетана с климатичните проблеми, тъй като тя възпроизвежда естествения кръговрат в природата.
Димитрова цитира проучване на Световната банка и Съвета за кръгова икономика, в което 78% от анкетираните фирми и неправителствени организации посочват, че в страната ни няма систематизирана нормативна база за въвеждането на кръгова икономика.
„Не можем да дискутираме храната и земеделието, без да отчитаме ключовата тенденция за съобразяване с климатичните проблеми. Когато консумираме нещо, трябва да мислим и за екологичния му отпечатък“, отбеляза футурологът Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН. Тя посочи няколко важни тенденции в областта на храните.
Проблемът с храната засяга не само бедстващите страни. Като част от глобалната екосистема Европа има нужда от нови решения и нов подход към изхранването. Производството на алтернативни протеини е именно такъв, стана ясно по време на събитието. За Европа, бидейки по-консервативна, по-приемливо може да се окаже масовото въвеждане на алтернативни протеини във фуражите и храната за домашни любимци, прогнозира Марияна Хамънова, изпълнителен директор на “Клийнтех България”.
За състоянието на органичното земеделие в страната говори Любомир Ноков, съосновател на „Био България“.
„Аз съм песимист за бъдещето на храната, но смятам, че песимизмът може да ни накара да действаме“, каза той. Според него в момента наблюдаваме криза в плодородието заради конвенционалния начин на производство на храна, който е изтощителен за почвите.
Продоволствената криза с методите на земеделие, които познаваме в момента, поставят въпроса как ще се справим с глада. Все още 30% от храната се изхвърля, докато 30% от световното население гладува. Това според Любомир Ноков поставя въпроса дали истинската причина е нарастването на населението или по-скоро трябва да търсим проблема в начина, по който създаваме и консумираме храната.
Все повече мрежи от инвеститори и потребителите се обединяват около идеята за използване на алтернативните протеини, стана ясно от Росен Иванов, управляващ партньор в инвестиционния фонд Black Peak Capital.
Събитието приключи с призив за обединяване на усилията и за установяване на диалог между ресорните институции и компаниите от секторите, свързани с биоземеделието и алтернативните протеини – протеините от водорасли, растителните протеини, култивираното месо, протеините от насекоми и клетъчните протеини. Целта е създаването на работна група и по-тясно сътрудничество за подпомагане на иновациите в българското земеделие и хранителната индустрия.