Юнската гореща вълна, която отбеляза серия от температурни рекорди в Европа, фокусира вниманието върху неотложната необходимост от адаптиране към глобалното затопляне на континент, някога самодоволен от относително мекия си климат и амбициозните си цели за намаляване на емисиите.
Европейският съюз се стреми да бъде лидер в справянето с изменението на климата и беше една от първите големи икономики, които си поставиха правно обвързваща цел за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г.
Но юнската гореща вълна, която достигна пик от над 40 градуса по Целзий в части от Европа, разкри как нейните бизнеси, удобства и критична инфраструктура не са подготвени за последиците от изменението на климата тук и сега, пише Ройтерс.
„Не бяхме достатъчно добри в адаптацията“, каза заместник-министърът на климата на Полша Кшищоф Болеста пред Ройтерс, след като някои електрозахранвания в региона бяха прекъснати, работата на открито беше забранена на места, влаковете бяха отменени в Германия, а в Швеция товарен влак дерайлира, тъй като екстремни температури деформираха металните релси.
Сред най-засегнатите страни Испания, която съобщи за 1000 допълнителни смъртни случая, които тя свързва с рекордните горещини.
Адаптация към климатичните промени
Адаптирането на сгради и обществени пространства за справяне с екстремни горещини обикновено е отговорност на националните или регионалните власти, а не на ЕС. Теорията на блока е, че отделните страни са най-добре позиционирани да разберат своите специфични нужди.
„Няма смисъл да се опитваме да казваме от Брюксел как гърците или испанците трябва да се борят с горските пожари. Те знаят това много по-добре от нас, както холандците знаят много по-добре как да строят диги“, каза пред журналисти еврокомисарят по климата Вопке Хьокстра, който по-късно тази година ще представи общоевропейски „план за устойчивост на климата“.
Той добави, че планът на ЕС ще се фокусира върху общи сценарии и най-добри практики.
Въпреки това, собствените разходи на ЕС за адаптиране остават малки, въпреки че глобалното затопляне затопля Европа с по-бързи темпове от всеки друг континент. Между 2021 и 2025 г. 72% от разходите, свързани с климата, от съвместния бюджет на ЕС са били използвани за смекчаване или ограничаване на парниковите газове, причиняващи затопляне, докато само 18% са били използвани за адаптация, а 9% са засегнали и двата въпроса, показват официални данни.
Стимули за смекчаване
ЕС и правителствата на неговите страни членки разполагат с набор от финансови стимули за намаляване на емисиите, включително субсидии за изграждане на възобновяема енергия и Системата за търговия с емисии на ЕС, която ограничава емисиите, произвеждани от компаниите, и позволява на по-екологичните фирми да търгуват с печалба с излишните си разрешителни за замърсяване.
Полският министър Болеста заяви, че за бизнеса няма еквивалентен стимул да инвестира в мерки за адаптация.
„По-лесно е да се види бизнес аргументът за смекчаване, защото имате система за търговия с емисии, имате въглеродни кредити, имате компании за възобновяема енергия. Адаптацията се разглежда най-вече като разход с много дългосрочни ползи, така че забавено удовлетворение, но понякога и просто застрахователна полица – може да се задейства, а може и да не.“ казва той.
Екстремни явления, подхранвани от изменението на климата, като горещи вълни, суша и наводнения, са стрували на почти стагниращата европейска икономика 0,3% от продукцията миналата година, съобщи холандската банка ING в бележка тази седмица.
„Неудобната истина е, че горещите вълни тихомълком са се превърнали от „метеорологично събитие“ в „макро променлива”. Оказва се, че термометърът се е превърнал във водещ индикатор.“, посочват от ING.
Цената за икономиките варира от заплахи за туризма или приходите от селско стопанство в южните страни до трудността при работа в офиси, които не са пригодени за горещо време.
Въпреки официалната оценка, че един ден топлина над 30 градуса по Целзий струва на германската икономика 430 милиона евро поради загуби в производителността, само половината от германските офиси са климатизирани, според Федералната агенция по околна среда, в сравнение с 90-95% в Южна Европа.
„В продължение на десетилетия ние (Германия) строихме срещу студ, а не срещу жега и това е пропаст в адаптацията“, обяснява Джералдин Дани-Кнедлик от Германския институт за икономически изследвания DIW.
Световната здравна организация публикува изявление тази седмица, в което се оценява, че смъртните случаи, свързани с жегата, в Европа, повече от две десетилетия по-късно, биха били с около 80% по-високи без мерките за адаптация, които са в сила сега. Те включват планове за действие по отношение на здравето при горещини, ранни предупреждения, охлаждащи пространства и работа с уязвими хора.
„Те спасяват животи в момента. Имаме нужда от повече от тях в целия европейски регион.“, категоричен е регионалният директор на СЗО за Европа Ханс Анри П. Клуге.
