Европейският съюз е почти на път да постигне основната си климатична цел за това десетилетие, като съществуващите планове на страните за намаляване на емисиите на CO2 ще доведат блока до 1% от целта, съобщи Европейската комисия в сряда.
ЕС е на път да намали нетните си емисии на парникови газове с 54% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. – малко под правно обвързващата си цел за 55% намаление, заяви Комисията в анализ на съществуващите политики в ЕС и неговите страни членки.
Анализът показа, че правителствата са увеличили усилията си за ограничаване на емисиите през последните две години, въпреки че Брюксел е изправен пред политическа реакция от някои страни, които настояват ЕС да отслаби своята зелена програма.
Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, като наводнения, унищожаващи реколтата, и смъртоносни горски пожари, свързани с изменението на климата, засягат страните от ЕС все по-често.
Но с индустриите, засегнати от високите цени на енергията, след като Русия намали доставките на газ през 2022 г., и перспективата за тарифи от страна на САЩ, ЕС е изправен пред нарастващи призиви от правителствата да смекчи зелените мерки за затруднените предприятия.
Инвестиции в чисти технологии
Еврокомисарят по климата Вопке Хукстра заяви, че ЕС ще инвестира повече в чисти технологии, за да гарантира, че индустриите могат да просперират от зеления преход на Европа.
„Емисиите са намалели с 37% от 1990 г. насам, докато икономиката е нараснала с близо 70%, което доказва, че действията в областта на климата и растежът вървят ръка за ръка. Сега трябва да надградим този импулс“, каза Хукстра.
До 2023 г. ЕС е намалил емисиите си с 37% спрямо нивата от 1990 г., показват последните налични данни. Комисията посочи силния напредък в енергийния сектор, като възобновяемите източници покриват 24% от потреблението на енергия в ЕС през 2023 г. Селското стопанство и транспортът обаче са сред изоставащите сектори.
Миналата година фермерите организираха месеци на протести в цяла Европа, критикувайки зелените политики на ЕС. Селскостопанският сектор до голяма степен е избегнал климатичните мерки на ЕС, а Брюксел отслаби някои екологични правила за земеделските стопани в отговор на протестите.
Въздействието върху околната среда от земеползването – което включва земеделие и горско стопанство – също се е изострило от рекордните горски пожари, които изчерпват способността на земята да съхранява въглерод. Според Комисията, не се очаква поглъщането на въглерод в ЕС, съхраняван в естествени екосистеми като пасища и гори, да се подобри до 2030 г.
Климатичната цел на ЕС за 2030 г. е една от най-амбициозните сред големите икономики в света. Комисията се готви да предложи климатична цел за 2040 г., но отложи предложението с месеци поради политически съпротиви.
