Войната между Русия и Украйна, ускоряващите се климатични промени и тарифните напрежения със САЩ и Китай подчертават едно нещо – Европа е на енергиен кръстопът, предава Евронюз. В опит значително да увеличи енергийната си независимост, ЕС разкри, че ще добави още 89 гигавата (GW) капацитет за възобновяема енергия през 2025 г. Това е увеличение с 10 GW спрямо 2024 г., като по-голямата част ще дойде от нови слънчеви проекти.
Смята се, че този ход ще помогне на блока да постигне своите климатични цели за 2030 г., които включват намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до края на това десетилетие в сравнение с нивата от 1990 г. Някои експерти смятат, че решението се крие в изграждането на европейска супермрежа. Тя би намалила и зависимостта на ЕС от вноса на газ. Събития като неотдавнашното прекъсване на електрозахранването в Испания и Португалия обаче показаха, че континентът може да се нуждае от по-структурирано енергийно решение.
Това би означавало изграждането на трансгранична електропреносна мрежа за високо напрежение, допълнена от достатъчна мрежова инфраструктура на всички нива на напрежение. Такава мрежа вероятно би била способна да осигурява електричество на цяла Европа, включително Турция, както и на някои части от Северна Африка.
Нуждае ли се Европа от супермрежа?
Тъй като търсенето на електроенергия продължава да се увеличава всяка година, едно от основните предимства на европейска супермрежа може да бъде енергийната стабилност. Въпреки че Европа инвестира повече в проекти за възобновяема енергия, като слънчева и вятърна, на тях не може да се разчита през цялото време.
Вятърните турбини не могат да генерират електричество, след като вятърът спре да духа, а слънчевите панели също спират да работят през нощта. Поради това тези съоръжения не могат да произвеждат непрекъснат поток от електроенергия. В други случаи производството на електроенергия от възобновяеми източници може да надхвърли търсенето – особено по време на високо производство на вятърна и слънчева енергия. Този излишък може не само да отслаби цените на електроенергията, но и да подтикне производителите да я раздават, вместо да я изнасят или съхраняват.
„Тъй като континентът все повече се насочва към възобновяеми енергийни източници, е ясно, че вятърът на север, слънцето на юг и разпръснатата водноелектрическа енергия се нуждаят от начин да се срещнат по средата. Супермрежата би позволила на зелената енергия да преминава ефективно през границите, балансирайки търсенето и предлагането. Тя би могла да изглади енергийните върхове и спадове, да намали цените, да повиши устойчивостта и да помогне на Европа да се откаже от изкопаемите горива по-бързо“, казва Майкъл Ашли Шулман, основател и главен инвестиционен директор в Running Point Capital Advisors.
Според Юбер дьо ла Грандиер, главен изпълнителен директор на Института SuperGrid, вместо от една единствена супермрежа, Европа може би ще се нуждае от няколко, и не непременно от общоевропейска супермрежа,
„Няколко многотерминални мрежи за високо напрежение (HVDC) вече са планирани от Франция, Великобритания, Германия и Италия, наред с други страни. Това са малки супермрежи. Подобно на магистралите през миналия век, една супермрежа вероятно ще се появи чрез прогресивни връзки между няколко HVDC и многотерминални мрежи, при условие че те са проектирани да бъдат мащабируеми или разширени“, обяснява той.
Де ла Гандиер също така подчертава, че офшорните супермрежи, които са първите примери за нововъзникваща европейска супермрежова инфраструктура, биха могли да бъдат ефективен начин за спестяване на CO2, разходи и материали за значителната интеграция на офшорната вятърна енергия.
„Електропреносните мрежи дават възможност за електрификация, възобновяеми енергийни източници и пазарна интеграция, като по този начин ги правят централни за постигането на навременен, рентабилен и ресурсно ефективен енергиен преход. На свой ред това ще повиши енергийната сигурност и конкурентоспособност на ЕС и ще позволи на обществата и индустриите да се възползват от многократните им ползи“, смята Александрос Факас Какурис, старши мениджър на енергийните и политическите системи в Renewables Grid Initiative.
Въпреки това, супермрежата може да не е единственото решение и все пак ще трябва да бъде част от по-широка трансформация, вместо да бъде неин заместител.
„Супермрежата трябва да служи на екологичната цялост, социалното равенство и енергийната демокрация – не само на икономическата ефективност или корпоративния мащаб. Тя трябва да свързва регионите, а не да концентрира контрол“, посочва Тереза Гутман от Института за екологична икономика към Виенския университет по икономика и бизнес.
Засилва ли изменението на климата необходимостта от европейска супермрежа?
Изменението на климата, под формата на екстремни метеорологични явления като наводнения и горещи вълни, значително увеличава рисковете за съществуващата конвенционална енергийна инфраструктура, като същевременно акцентира върху променливостта на слънчевата и вятърната енергия. Супермрежата би могла да помогне за поддържане на енергийната устойчивост и сигурност чрез диверсифициране на пътищата за пренос на електроенергия и свързване на различни страни с повече енергийни източници.
Независимо дали са на свръхмащабно ниво или не, инвестициите са крайно необходими. Според Европейската комисия, приблизително 584 милиарда евро инвестиции в мрежата са необходими до края на това десетилетие, за да се запази курсът към целите на енергийния преход. Международната енергийна асоциация (МАЕ) също заяви, че липсата на развитие на мрежата, включително разширяване, представлява риск за сигурността на електроенергията, като същевременно ограничава темпото и увеличава разходите за чист преход.
„Поради очакваното увеличение на проникването на възобновяемите енергийни източници, често разположени в отдалечени райони, липсата на достатъчен капацитет на мрежата, както трансгранично, така и в рамките на държавите, може бързо да се превърне в значителна пречка за енергийния преход в много области и да породи оперативни предизвикателства“, казва Какурис.
Но Гутман съветва за предпазливост, когато става въпрос за изграждане на супермрежи, въпреки изменението на климата.
„Спешността не е лиценз за безразсъдна инфраструктура. Супермрежа, построена набързо, без екологични и социални предпазни мерки, рискува да реши една криза, докато задълбочава други. Нуждаем се от системи, които декарбонизират и децентрализират“, заявява тя.
Супермрежата не може да замести други допълващи решения за разпределение на енергия, според Дорон Шмуели, главен изпълнителен директор на MayMaan Research.
„Въпреки че супермрежата може да помогне за по-добро разпределение на възобновяемата енергия в цяла Европа, тя трябва да се разглежда като допълнително решение, а не като единствен отговор. Комбинацията от мащабни подобрения на инфраструктурата и децентрализирани енергийни решения, като съществуващите технологии извън мрежата, е от съществено значение за намаляване на зависимостта от претоварени мрежи“, казва той.
Какви са предизвикателствата при създаването на общоевропейска супермрежа?
Въпреки че няколко държави-членки на ЕС, като Дания, Нидерландия и Германия, се опитват да разработят национални супермрежи, усилията за изграждане на общоевропейска супермрежа се забавиха през последните години. Освен огромните финансови инвестиции, които биха били необходими, една от най-големите причини за това забавяне са изключително сложните процеси на издаване на разрешителни в държавите-членки.
Неефективното прилагане на законодателството на ЕС и националното законодателство, както и предизвикателствата пред координацията между многобройните частни и публични институции и разпоредби на ЕС, затрудняват създаването на европейска супермрежа. Обществената опозиция, включително от страна на общините, също допринесе за този проблем.
„Свързването на десетки национални мрежи не е просто инженерен проект – това е политическо минно поле. Всяка държава пази енергийния си суверенитет и никой не иска нови електропроводи в задния си двор. Добавете към това огромните разходи, рисковете за киберсигурността на хиперсвързана система и различните регулации и ще видите защо супермрежата остава по-скоро мечта, отколкото реалност. Европа не се нуждае само от кабели – тя се нуждае от политическа воля, големи инвестиции и способност да мисли отвъд собствените си граници“, казва Шулман.
Разпределението на разходите в трансграничен сценарий може да бъде предизвикателство, тъй като ползите често могат да се видят далеч от мястото, където трябва да се направят инвестициите, което потенциално може да доведе до спорове между държавите членки.
Какоурис настоява за дългосрочно мислене.
„Постигането на оптимизация на системата изисква да се даде приоритет на подхода най-добра стойност в точния момент, пред този с най-ниска цена. В противен случай ограничените амбиции по отношение на развитието на електроенергийната мрежа със сигурност ще удължат зависимостта от изкопаеми горива“, казва той.
Други предизвикателства включват установяване на ясни интерфейси и правила на системно ниво, така че преобразувателите от различни производители да могат да работят заедно, както и намирането на достатъчно работна ръка и индустриален капацитет за поддържане на супермрежата.
Неотдавнашното прекъсване на електрозахранването в Иберийския полуостров също повдигна опасения, че европейската супермрежа е потенциално твърде взаимосвързана и толкова уязвима към мащабни прекъсвания и кибератаки.
„От една страна, прекъсването подчертава крехкостта на изолираните мрежи и обосновава необходимостта от по-широки, взаимосвързани мрежи, които могат да се подкрепят взаимно в криза. От друга страна, това напомня на всички, че свързването на десетки държави може да означава, че един локализиран срив ще се разпространи върху цялата система. Супермрежата би предложила по-голяма устойчивост, ако е направена правилно, но също така ще носи и по-големи рискове, ако сигурността, координацията и резервирането не са напълно защитени. Накратко, спирането на тока прави супермрежата да изглежда по-необходима, но и по-опасна, ако е недовършена“, смята Шулман.
