Нов доклад на Greenpeace твърди, че Европейската централна банка (ЕЦБ) вече е изоставила зелената си стратегия. Стратегията беше обявена преди около година. Докладът сочи, че през 2021 – 2022 г. ЕЦБ е искала да изчисти портфолиото си от облигации, обвързани със замърсяване и въглеродни емисии, преди да стигнат до падеж.
Според проучването, обаче, институцията е изоставила този план към юни 2023 г. Днес 23% от зелените облигации на ЕЦБ са издадени от компании, които се занимават с изкопаеми горива, а 30% идват от други компании, които имат сериозни емисии на CO2.
Докладът е създаден в сътрудничество с Университета SOAS в Лондон, Университета в Гринуич и Университета на Западна Англия (University of the West of England).
Обещанията
Докладът на Greenpeace (“Broken Promises: The ECB’s Widening Paris Gap”) показва как банката нарушава своите зелени обещания. Историята започва през юли 2022 г., когато институцията обяви, че ще възприеме конкретни мерки да девъглеродизира рамките на финансовата си политика.
През октомври ЕЦБ обяви, че ще направи завой, заменяйки всички облигации в падеж, с такива, издадени от компании с изявен позитивен подход към климата. Тази година, през февруари, банката обяви още по-силен завой в тази посока, с първоначален срок от 5 месеца.
Това означава, че в този период банката трябваше да изключи компании, които се занимават с изкопаеми горива или имат друга дейност, която не е съвместима с целите на Парижкото споразумение. Официално, обаче, ЕЦБ спря процеса през юни 2023 г. и все още разполага с “мръсни” облигации в портфолиото си.
Европейската централна банка и изкопаемите горива
Европейската централна банка ще остави облигации, обвързани с въглеродни емисии да стигнат до падеж без алтернатива. С този подход, в портфолиото на банката ще има облигации на TotalEnergies и BP до 2040 г. По този начин, основната европейска финансова институция ще продължи да финансира изкопаемите горива, въпреки целите на Европа за зелен преход.
Според прессъобщение на Greenpeace, банката е потвърдила че разполага със зелени облигации за изкопаеми горива и в италианския оператор на газовата мрежа SNAM, която заедно с енергийната компания ENI, разработват нов терминал за втечнен газ, както и допълнителни тръбопроводи в Италия.
При положение, че банката оперира с близо 385 млрд. евро, всеки опит за девъглеродизация би бил значим. Според доклада, най-малкото би повлиял на разходите за заеми от петролни фондове. Също би дал ясен сигнал, че финансовата система на еврозоната е готова за девъглеродизация.
Още по темта:
