“ESG регулациите, отчитането на устойчивостта и дължимата грижа през последните две години бяха меко казано динамични. Промените в регулаторната рамка естествено провокират множество легитимни въпроси от страна на бизнеса, тъй като той има нужда от предвидимост, за да може да планира стратегически и дългосрочно. И макар правилата да се развиват, посоката остава ясна: повече прозрачност, по-добро управление на риска и търсене на нови възможности за иновации в България и Европа.”.
Така адв. Десислава Белева, автор в ESGnews.bg, откри панела за регулациите по време на петото юбилейно издание на форума ESG&FRIENDS, който се проведе на 17 февруари в Хилтън София.
Промени в обхвата на CSRD
“Опростяването на CSRD дойде малко след миналогодишното издание на ESG&FRIENDS. Радвам се, че имаме възможност да продължим тази дискусия. Бизнесът имаше нужда от опростяване на рамката. Европейският съюз си е поставил доста амбициозни климатични цели, но в един момент рамката стана прекалено сложна и водеше до прекомерна административна тежест за бизнеса, особено за малките и средни предприятия“, заяви Христина Пендичева, държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерството на финансите.
Тя добави, че не само бизнесът, но и държавите членки на ЕС са настоявали за опростяване на рамката за отчитане на устойчивостта.
„Основните промени в директивата CSRD бяха предложени през февруари 2025 г. и бяха договорени през декември миналата година. Публикуването на директивата се очаква през март. Основната промяна в обхвата бе праговете – задължени да се отчитат по директивата са компании с над 1000 служители и над 450 млн. евро нетен оборот“, посочи Христина Пендичева.
Тя обясни, че европейските стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS) също са били опростени. За 2025 г. компаниите в България няма да изготвят доклад за устойчивост и да оповестяват такава информация.
„През януари бяха публикувани изменения на делегирания акт за отчитане по таксономията, както и изменения в някои от техническите критерии по климатичните актове. Ситуацията наистина е много динамична. Съществена промяна в CSRD бе и въвеждането на т.н. защитени предприятия“, поясни тя.
Промени в стандартите
“Към днешна дата имаме повече яснота за промените. Публикувани са ревизираните от EFRAG стандарти. Тук говорим за сериозно опростяване. Аз вярвам, че посоката е правилна, тъй като тези 12 стандарта бяха изключително сложни. Не невъзможни, но за много голяма част от бизнеса, който не беше подготвен, дойдоха „като гръм от ясно небе“, посочи Евгения Кючукова, която има 20 години професионален опит в областта на финансовото и нефинансовото отчитане.
Тя поясни, че в последните публикувани стандарти намаляването на тежестта на отчитане е около 60-70%, тъй като екологичните стандарти бяха най-сложни и най-предизвикателни за бизнеса. Точките на отчитане са намалели с 57% от стандарта за промени в климата и до 78% намаляване в стандарта за биоразнообразието.
„Все още има предизвикателства, които остават. Но стандартите са структурирани по малко по-разбираем начин и много ясно е разграничено какво е задължително да се докладва и какво е пожелателно, докато преди имаше малко объркване сред бизнеса“, обясни Евгения Кючукова.
Тя подчерта също, че двойната същественост бе изцяло нова концепция и много затрудняваше предприятията – как да подходят към нея, какъв механизъм да използват, колко често, как да стартират…
„Опростено е изискването как да се направи анализ на двойната същественост и вече не е задължително да се анализират всички теми и подтеми. Предприятието анализира само най-съществените, най-важните и най-приложимите теми, като не е задължително да го прави всяка година“, обясни тя.
Друга област със съществена промяна е информацията по веригата на стойността.
„Има някакъв максимален обем информация, който ние бихме могли да съберем относно веригата на стойността и там има облекчение и за големите корпорации, които събират информацията, но и за тези, които трябва да я предоставят. Измерването и оповестяването на финансовите ефекти също бе много предизвикателно за бизнеса. Всеки един от тематичните стандарти е опростен с над 50%“, каза още Евгения Кючукова.
Доброволен стандарт (VSME)
Христина Пендичева разказа и за ролята на доброволните стандарти, които в началото бяха предназначени за малки и средни предприятия, но след промените ще се окажат изключително полезни и за по-големи компании.
„Доброволните стандарти (VMSE) са много важни в държави като България, в които по-голяма част от бизнеса са малки и средни предприятия. Доброволните стандарти ще позволят на компаниите да се фокусират върху съществените за тях теми и да отчитат по-добре своите специфики.“, поясни тя.
Миналата година през юли Европейската комисия публикува препоръка относно използването на доброволните стандарти, която бе разработена от EFRAG.
„Доброволният стандарт (VMSE) бе разработен с идеята да бъде използван от МСП, тъй като прагът на служителите бе 250. Сега обаче се озовахме в ситуация, в която всички дружества, които не са задължени да изготвят задължителния отчет по CSRD, а имат необходимост и желание да се отчитат, могат да използват доброволния стандарт. Това, което предстои, е приемането на доброволния стандарт от ЕК и опростяването на стандартите ESRS. Предстои ЕК да ги публикува за консултация през април и да ги приеме до края на годината.“, обясни Христина Пендичева.
„Финансовите институции, дружества, задължени да изготвят отчет за устойчивост и други заинтересовани страни изискват информация от малките и средни компании и доброволните стандарти ще бъдат много полезни както за компаниите, които имат необходимост да събират информация за устойчивостта, така и за тези, които искат да я предоставят“, подчерта още тя.
