Как комбинираме целта за климатична неутралност и за постигане на устойчиво поведение и конкурентоспособност? В началото на тази година, в началото на новия законодателен мандат на Европейската комисия, редица представители на бизнеса и на държави-членки се обърнаха с идеи за опростяване на регулациите, така че да се подобри конкурентоспособността на ЕС, като в същото време не изоставаме в целите за устойчиво развитие. С тези думи доц. Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ, откри първата панелна дискусия на форума ESG&FRIENDS 2025, организиран от ESGnews.bg за нефинансовото отчитане и конкурентоспособността на Европейския съюз.
Конкурентоспособност на европейските компании
“Един от най-належащите проблеми пред Европейската комисия е комбинацията на устойчивостта от една страна, и на конкурентоспособността – от друга. Бяхме изготвили цялостна рамка на европейско ниво за това, което искаме да постигнем по отношение на устойчивостта. Поставихме и конкретни политически цели – например да сме въглеродно неутрални до 2050 г. Всъщност тези условия са все още абсолютно валидни и в момента”.
Това заяви Свен Гентнер, ръководителят на отдела за корпоративно отчитане, одит и агенции за кредитен рейтинг в Генерална дирекция за финансова стабилност, финансови услуги и капиталови пазари на Европейската комисия.
„Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен подчерта, че Зелената сделка остава ключов елемент в политиката на Комисията, който ще бъде изпълнен. Има и нещо друго – проблемите, които се опитваме да разрешим с постигането на тези цели, се влошават. Ето защо е нужно да действаме с по-бързи темпове. В същото време се намираме в съвсем различна среда отпреди четири или пет години. Причините за това са ясни – войната в Украйна, цените на енергията, конкуренцията от страна на други чуждестранни играчи. Нашата задача е да направим така, че компаниите, които развиват бизнес в ЕС, няма да бъдат претоварени, ще бъдат конкурентоспособни и в същото време ще се придържат към общите цели“, подчерта той.
На 26 февруари председателят Фон дер Лайен ще обяви някои корекции на настоящите регулации.
“Целта е да се даде повече време на компаниите да се справят с правилата, както и самите правила да бъдат смекчени. Това е политическо решение, целта е бизнесът да поеме глътка въздух и да стане отново конкурентоспособен. Но точно това представлява политиката – способността да обединим различни цели и това да доведе до работещо решение. Нека подчертая още веднъж – трябва да действаме бързо и ясно. В България предстои за първи път големите компании да предадат нефинансови отчети и трябва всичко да бъде осигурено, за да може това да стане без излишни трудности“, заяви Гентнер.
Той е категоричен, че е изключително важно е всички засегнати страни да останат фокусирани върху проблема.
“Директивата може да проработи единствено, ако имаме обща европейска рамка, която действа във всички държави-членки. Второ – както вече казах, разбираме, че има нужда от промени, които да помогнат на бизнеса. Такива промени ще бъдат направени. Това не означава обаче, че изискванията ще изчезнат. Устойчивостта остава изключително важен елемент, който ще трябва да бъде в основата на целия Европейски съюз. Трябва да се проумее, че проблемите, които искаме да разрешим, не са създадени от бюрокрация или регулации. Те вече съществуваха, когато започнахме работата си. И засягат всички – политици, компании, клиенти. Наша задача е да обясним за пореден път, какво се опитваме да постигнем и как опростяването на правилата ще спомогне за това“, подчерта Свен Гентнер.
Предизвикателства пред българския бизнес, свързани с отчитането
„Темата за докладването, свързана с устойчивостта е много важна за бизнеса в момента. По отношение на листнатите компании можем да кажем, че те винаги са поддържали високи стандарти на добро корпоративно управление и социална отговорност. Предизвикателство тук е докладването, свързано с климата и околната среда и по-конкретно необходимостта от изграждане на експертиза, която се гради бавно и трудно. Липсата на данни е друг проблем, който срещат компаниите, при стартиране на процеса за докладване. Съществен проблем има за холдинговите компании, тъй като на борсата има редица компании с много дъщерни дружества от най-разнообразни икономически дейности, а това прави събирането на данните за тях още по-трудно, както и консолидирането им след това“. Това коментира Христина Пендичева, държавен експерт в дирекция “Регулиране на финансовите пазари” в Министерство на финансите.
По отношение на забавянията тя обясни, че изискването за одита също е нещо, което затруднява листнатите компании.
„През ноември бяха вписани първите одитори за устойчивостта, което наложи свикване на извънредни Общи събрания от компаниите, за да могат да си изберат одитори по устойчивостта. Необходимостта да има време бизнесът да се подготви е един съществен елемент“, обясни Христина Пендичева.
Тя допълни, че Министерство на финансите очаква да види предложенията на ЕК за отлагане на компаниите, които все още не са стартирали процесите по докладване на устойчивостта и посочи като проблем за българските компании това, че в някои държави-членки на ЕС директивата CSRD все още не е транспонирана и това затруднява дейността на българските компании.
„Ще разчитаме на ЕК да подпомогне останалите държави, които все още не са въвели директивата, но най-вече разчитаме на споделянето на добри практики. Има много предизвикателства и много трудности при прилагането на директивата и добрите практики са най-полезни за компаниите“, каза още Христина Пендичева.
Одитиране на отчетите в ЕС
“Одиторите имат водеща роля в развитието на този процес и голяма част от големите одиторски фирми инвестираха страшно много средства и време, за да изградят този капацитет и да изпълнят своята важна роля по веригата на рапортуване. В ИДЕС бяха създадени необходимите работни групи, така че да участваме в дискусията по транспониране на CSRD в нашето законодателство. Тези промени вече са факт и ние направихме необходимата организация да проведем обученията. Първите такива одитори са вписани още от ноември месец, а към момента техният брой е над 300. Това обясни Пламен Вълнев, представител на ИДЕС и асоцииран партньор, одит в KPMG в България.
Той подчерта, че всички следващи одитори ще бъдат вписвани след полагане на необходимите изпити.
“Мисля, че ние сме подготвени, но разбира се, не липсват и предизвикателства. Има голямо разминаване в очакванията на това какво компаниите си представят, че одиторите правят и какво ние можем да направим. Предизвикателство е и това, че българските компании, които ще трябва да рапортуват на първа и на втора вълна, нямат капацитета да бъдат по-добре подготвени, въпреки че полагат усилия. В някои от компаниите има негативно отношение, тъй като възприемат директивата и стандартите като задължение, а то не е така. Стандартите всъщност казват на компаниите как да рапортуват по най-правилния начин това, което правят”, посочи Пламен Вълнев.
Подготвяне на кадри за процеса на отчитане
“Академичната общност е леко притеснена и това е не е от сега. В последните три години и половина ние живяхме в ситуация на политическа нестабилност и това не ни помага, а напротив. От друга страна нашите цели са дългосрочни и мисля, че вървим в правилната посока. Софийският университет пое отговорно задачата да създаде достатъчно силна мрежа от експерти и то не само и единствено в мениджмънта, но и в индустрията от гледна точка на технологиите. Искаме да бъдем в помощ на консултантите, които се опитват да изградят тази съпътстваща инфраструктура, включително външни консултанти и експерти в различни области. Направихме дълга програма и конкретно свързани с магистърските програми конкретни курсове”.
Това обясни доц. д-р Марина Стефанова– зам.- декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ в Стопански факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
“САЩ има 12 месеца да излезе от Парижкото споразумение. Виждаме обаче, че 24 щати направиха коалиция и декларираха отделно от федералното правителство своята воля да продължат да изпълняват техните цели на ниво щат. Виждаме колко пагубни са всички останали политики, свързани с устойчивостта. Смятам, че в професионалната общност има ясно познаване кои са истинските проблеми и кои са привнесени такива, вътрешна хигиена и доверие в една мрежа, която се обединява от общи ценности, да изведе българския бизнес към печеливши позиции”, категорична е доц. д-р Марина Стефанова.
