С развитието на регулациите и натиска върху бизнеса за по-прозрачни и устойчиви практики, надлежната проверка на веригите на доставки става ключов елемент от корпоративната отговорност. Компаниите трябва да се справят с редица предизвикателства – от идентифициране на рисковете като нарушение на трудови права и екологични стандарти, до проследяване на суровините и доставчиците. Дали бизнесът обаче е готов за това?
Темата бе дискутирана по време на четвъртото издание на форума ESG&FRIENDS 2025, организиран от първата специализирана медия за популяризиране на ESG в България ESGnews.bg. Модератор на дискусията бе Оля Пенева, автор в ESGnews.bg.
Предизвикателства пред бизнеса, свързани с докладването на устойчивостта
Ивана Цветкова, мениджър програми за цели за устойчиво развитие в Българската мрежа на Глобалния договор на ООН разказа за предизвикателствата пред бизнеса, като посочи, че те са много и са всеобхватни, но има специфични разлики, когато говорим за големи и за малки и средни компании.
„Намаляването на въглеродния отпечатък е едно от големите предизвикателства пред бизнеса. Всички знаем, че този тип цели са валидни за всички, особено в контекста на Европа. Това означава, че бизнесът трябва да инвестира в устойчиви екосъобразни решения, а това изисква ресурси и иновации. Предизвикателство е и съответствието с нормативната уредба. Всички сме чували за CSRD регулацията. Тя не е единствена. Отчитането е особено трудна задача за малките и средни предприятия. Липсва капацитет, липсва разбиране по темата, липсват ресурси, и това е нещо, върху което ние с Мрежата на Глобалния договор се фокусираме – в изграждането на този капацитет.“, обясни Ивана Цветкова.
Тя допълни, че дори МСП все още да не са в обхвата на регулациите, големите компании, на които те са доставчици, го изискват от тях.
„Огромно предизвикателство е и прекъсването на веригите за доставки, което се случи по време на пандемията. Във време на геополитически кризи и конфликти, всичко това се отразява и на веригите на доставки. Когато обаче се работи в партньорство, с правилните партньори и по стратегически начин, тези предизвикателства могат да се превърнат във възможности.“, категорична е тя.
Как Германия се справя с процеса по надлежна проверка?
Стефани Боровец, съосновател на CORE – The Human Side of Business, експертна консултантска фирма, фокусирана върху бизнеса и човешките права, поясни, че законът за надлежна проверка на веригата на доставки, който е в сила в Германия от 2023 г., основно изисква от бизнеса да спазва или прилага процеси за зачитане на човешките права в собствените си операции и във веригата на доставки.
„Реакциите за него са смесени. Имаме някои компании в Германия, но също и в цяла Европа и извън нея, които работят по темата за надлежна проверка на човешките права и върху основно идентифициране на рисковете за правата на човека и предприемане на действия за тяхното управление. Те работят от години по тези теми, много преди да е имало законови изисквания за това. Причината е, че проблемите са налице и те влияят на бизнеса. Чували сме за прекъсвания на веригата за доставки или други подобни проблеми с репутацията, които също влияят негативно на хората. Затова компаниите са решили да работят върху тях. Тези компании са по-напреднали и приветстват този вид законови рамки, тъй като те създават един вид правна сигурност, а това помага за изграждане на равни условия, където всички компании да се придържат към едни и същи изисквания.”, посочи тя.
Стефани разказа и за предимствата на германския закон за веригата на доставки.
“Законът в Германия насърчи открит диалог за предизвикателствата, които съществуват, и отвори вратите за сътрудничества. Те са нещо необходимо, защото много от проблемите, които виждаме с човешките права, са във веригите на доставки. Има и системни проблеми, при които един бизнес не може да реши сам целия проблем и има нужда от сътрудничество между различните участници. И тук германския закон за веригата на доставки наистина може да помогне.“, каза Стефани Боровец.
Опитът на Йетел България в комуникацията с доставчиците
Маргита Колчева, ESG мениджър в Йетел България, обясни, че отлагането на директивите не решава проблемите, а само може да ги задълбочи.
„Тези разговори водим в един много интересен момент, в който не знаем какво ще се случи с директивите CSRD и CSDDD. Моят апел е да не се поддаваме на тази вълна на отлагане, тъй като процесът по надлежна проверка и самата директива е един своеобразен компас за компаниите, който може да ги ориентира във веригата на стойността и да им помогне да бъдат още по-устойчиви.“, коментира Маргита Колчева.
Тя сподели ценни изводи от опита на Йетел България в стартиране на комуникацията с доставчиците по темите за устойчивост.
„Първото нещо, което според мен всяка една компания трябва да осъзнае, е че процесът не започва с директна комуникация с нашите доставчици. Първата ключова стъпка е хората, които отговарят за закупуване на продукти и услуги, да преминат през едни обучения и осъзнатост на този процес. Не само да знаят стъпка по стъпка какво ще трябва да направят те със своите доставчици, но и да разберат защо правят това. В най-добрия случай да знаят по малко повече и за всяка една от темите, по които ще ангажират доставчиците, защото спрямо директивата това са климатичните промени и човешките права, но вашата компания може да реши те да са повече.“, поясни Маргита Колчева.
Тя разказа, че служителите в отдел “Снабдяване” на Йетел България са преминали не само обучение по пет ESG теми, които компанията провежда за всички служители, но и 1/3 от тях са били част от ESG Академията, организирана със Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
„Това много ни помогна най-вече в комуникацията с доставчиците. Вторият научен урок е да не се бърза в този процес. Ние направихме грешката да започнем с изпращането на шаблонни имейли към множеството ни доставчици, но в свят в който към ESG все още не се подхожда с доверие и съществуват множество кибер заплахи, може би няма да ви изненадаме, че само четири от всеки 10 доставчици доставчици след многократни напомняния откликнаха да се регистрират на линка и да предоставят изисканата от нас информация. Това наложи колегите от екип „Снабдяване“ и много други колеги да се свържат с тях по телефона или да се видят на живо, да им разкажат повече и да ги ориентират кой ще бъде човекът в тяхната компания, към когото могат да се обърнат за помощ.“, сподели ESG мениджърът в Йетел България.
Тя е категорична, че когато се стартира един такъв процес, е много важно да знаете какво искате да постигнете в първите няколко години.
„За много доставчици това може да се окаже първият сблъсък с ESG. Не очаквайте, че те ще са отличници. Това наистина е един маратон и моят апел е да започнете възможно най-рано, за да имате време да се подобрите заедно с доставчиците си до момента, до който изискванията ще ни го наложат.“, апелира Маргита Колчева.
Ползите от използване на доброволни секторни стандарти
“Когато говорим за вериги на доставки, трябва да говорим и за устойчивост. Aurubis дава приоритет на етичните и устойчиви практики, като следи за отговорното добиване и закупуване на всички материали. Ние знаем, че индивидуалният подход е в основата на добрите и прозрачни отношения с всеки наш бизнес партньор. Изисква се различен начин на работа с минните компании, с рециклиращите предприятия или с търговците на метали”, заяви Себастиан Ветер, който ръководи екипа по Отговорно снабдяване в Aurubis като част от Департамента за корпоративна устойчивост.
Той разказа повече за секторния стандарт Copper Mark за медната индустрия, който е своеобразен аналог в устойчивостта на международните стандарти ISO.
“Aurubis внедри доброволен стандарт за устойчивост, известен като медния знак, който насърчава устойчивостта във веригата на доставки. Доброволните стандарти за устойчивост са насочени главно или към конкретни теми, или към конкретни части от нашата верига на доставки или нашите собствени операции. Това също е нещо, което е много важно от гледна точка на текущия разговор, който водим, защото в момента разговорът е много фокусиран върху нашите собствени операции и следователно внедряването на стандарти за устойчивост в нашите собствени операции е също толкова важно, колкото и насърчаването на прилагането. Тези модели са базирани на истински водещи принципи, които помагат за изграждането на надежден подход. Те навигират какви действия за устойчивост да включите във вашия процес.”, обясни Себастиан Ветер.
Той допълни, че стандартът Copper Mark се фокусира върху собствената дейност на компанията и начина на организиране на работата.
“Системата за надлежна проверка на веригата на доставки често попада на конкретни теми или конкретни сектори, какъвто е секторът на минно дело, както и върху рафинирането и други дейности, свързани с това. Тези стандарти за устойчивост, тези изисквания, използвани като част от процеса за надлежна проверка върху човешките права, в повечето случаи са изключително добре приравнени към вътрешните принципи на организацията. По отношение на това, какво трябва да бъде взето предвид, когато се работи с такъв стандарт за устойчивост, защото по-голямата част от времето се изисква валидация или одиторски доклад, който казва, че вие или вашият доставчик отговаряте изцяло на изискванията към стандарта, Copper Mark има пълно съответствие с това и е приложим напълно за нашата дейност.”, обясни Себастиан Ветер.
Трябва ли да има баланс между локални и международни доставчици?
„Хибридният подход при набирането на доставчици и партньори, с които да работим, може би е най-добрият подход. Когато участваме в глобални пазари, много често имаме сложни вериги на доставки. Има региони, в които се предлагат по-ниски цени от тези на местния пазар, но не трябва да забравяме, че когато използваме доставчици от много далеч, имаме транспортни такси и емисии, а понякога и закъснения на доставки. Местните и регионални доставчици и партньори дават един баланс в ситуации на кризи.“, коментира Ивана Цветкова.
Тя разказа за предимствата да се работи с местни партньори, или такива на близки разстояния.
„Когато говорим за надлежна проверка и когато имаме по-близък контакт с нашите партньори, може би е по-лесно да комуникираме с тях, да работим по обучителни програми, да ги посещаваме на място, да правим проверки. Когато те са на голямо разстояние, наистина е трудно да се установи дали има нарушение на човешки права. Независимо къде са нашите партньори, моят съвет е да работите с компании, които са отворени за промени, готови са да работят по тези правила, дори да не са го правили досега и наистина ще помогнат за това да имате един успешен бизнес в дългосрочен план“, заяви Мениджър програми за цели за устойчиво развитие в Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.
Практически уроци от имплементиране на CSRD и CSDDD
“Имплементирането на тези директиви не означава, че компанията няма никъде по веригата нарушение на човешките права. Това не е изискване към компаниите, това по-скоро е задължение за полагане на надлежната грижа. За да се приоритизират тези неща има много различни проблеми, които да възникнат във връзка със защита на правата на човека, както например в Германия не само безопасност, а също някои въпроси, свързани с производството и набирането на работници мигранти, които могат да предизвикат много сериозни проблеми. На национално ниво има различни проблеми и смятам, че компаниите не са задължени да се справят с абсолютно всичко. Те трябва да имат пълната картинка като управление на риска и след това да приоритизират. Мисля, че тепърва се очаква да видим промяната в манталитета. Когато приоритизираме рисковете, които сме идентифицирали, трябва да сме сигурни, че хората могат да бъдат защитени. След като се определи кои са най-сериозните рискове за хората, компаниите трябва да решат какви действия ще предприемат във връзка с тях. Това е урок, който организациите наистина трябва да научат.”, подчерта Стефани Боровец.
Тя отбеляза още, че някои от компаниите в Германия още от самото начало са създали въпросници за своите доставчици, които помагат за изграждане на по-стабилни и дългосрочни партньорства.
Подкрепа за малките и средни предприятия
Маргита Колчева обърна внимание на това колко е важно да се помага на малките и средни компании (МСП), за да могат те да отговорят на изискванията на своите партньори.
“Йетел покани и големи и малки доставчици в този процес. Истината е, че с МСП трябва наистина да вървим заедно и да си помагаме. Първото нещо, което ние си казахме за работата с МСП, че ще им помагаме доколкото можем. Получихме доста запитвания, имахме и колеги, които се ангажираха да се чуят с нашите доставчици и да им дадат на база на опит съвети в дадени сфери, каквато е здравето и безопасността.”, поясни тя.
Маргита подчерта, че трябва да се обърне сериозно внимание на изискванията на компанията към МСП.
„Няма как да имаме еднакви въпросници, изисквания и клаузи към малките и големите компании. Те трябва да бъдат изготвени на базата на продукта и услугата, които закупуваме от тях. Трябва да започнем да помагаме, но и да помислим за различни тренировъчни програми за всички по веригата.“, категорична е Маргита Колчева.
