Държавите – членки на ЕС се готвят на предстоящата COP30 да удвоят плащането си от 2019 г. за най-засегнатите страни, които трябва да адаптират икономиките си към изменението на климата. В същото време много хора в Глобалния юг призовават за утрояване на финансирането, съобщава Евронюз, позовавайки се на видян документ на Съвета на ЕС.
Предложението ще бъде едно от ключовите преговори на ноемврийската среща на върха на ООН за климата в Белем, Бразилия, където световните лидери ще обсъдят пътя напред за справяне с изменението на климата и вероятно ще формализират Глобалната цел за адаптация, колективен ангажимент по Парижкото споразумение, където страните се съгласиха да споделят финансовата тежест за адаптиране към последиците от изменението на климата.
През 2019 г. ЕС и неговите държави членки са допринесли с 23,2 милиарда евро за финансиране на климатични мерки в подкрепа на развиващите се страни в справянето с последиците от изменението на климата и намаляването на емисиите на парникови газове, според данни на ЕС. Дори блокът да изпълни обещанието си да подкрепя страните, засегнати от изменението на климата, това е далеч в сравнение с 25-те милиарда долара (21 милиарда евро), необходими годишно на африканския континент за адаптация към климата, заяви министърът на околната среда на Руанда, Жана д’Арк Муджавамария, по време на Африканската среща на върха за климата в началото на септември.
Съдбата на тихоокеанските острови, като Тувалу, Кирибати, Маршаловите острови и Малдивите, също е застрашена. Докато адаптацията на тихоокеанските острови е до голяма степен свързана с оцеляване и потенциално преместване в отговор на покачващите се нива на моретата, адаптацията в голяма част от Глобалния юг се фокусира върху намаляване на уязвимостта на поминъка и инфраструктурата към редица климатични опасности.
В документа се посочва, че лидерите на ЕС подкрепят инструменти, които да помогнат за овладяване на справедлив преход, за да се компенсират загубените работни места и разрушените общности поради отклонението от изкопаемите горива и високовъглеродните индустрии.
Повече от 170 държави са въвели национални политики и закони за адаптация към изменението на климата, за да смекчат нарастващите рискове от екстремни събития като наводнения и суши, според глобален анализ от 2019 г. на Изследователския институт „Грантъм“ за изменението на климата и околната среда към Лондонското училище по икономика и политически науки.
Без NDC, но с обща позиция
Посланиците на ЕС ще се срещнат в петък, за да продължат разговорите за обща позиция, която ще бъде заета на COP30, и да обсъдят финансовите потоци към действията по климата и адаптацията. Някои от политиките, рекламирани от лидерите на ЕС, включват приемането и разширяването на ефективно вътрешно ценообразуване на въглеродните емисии, справяне с рисковете от изтичане на въглеродни емисии и разширяване на дела на глобалните емисии, обхванати от ценообразуването на въглеродните емисии.
Въпреки че ЕС не е постигнал съгласие по цел за климата до 2035 г., която да представи на COP30, документът на Съвета призовава други държави да ускорят националните стратегии в съответствие с NDC, включително стратегии, политики и действия, като инвестиционни планове и платформи за отключване на финансиране.
Страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC) трябваше да определят своите NDC за 2035 г. до 23 септември. Според UNFCCC, към септември 2025 г. само 26 държави са представили своите актуализирани планове за периода 2025–2035 г.
