Европейският съюз определи 2027 г. като краен срок, до който всички 27 държави членки трябва постепенно да прекратят всички останали покупки на руски енергийни доставки, най-вече втечнен природен газ (LNG), предава Евронюз.
Отказът ще се осъществи постепенно. Първо, със забрана за нови и краткосрочни договори до края на 2025 г. На втори етап до края на 2027 г. ще бъдат прекратени дългосрочните договори, които представляват две трети от руския газ. Ще бъдат въведени и допълнителни ограничения за борба със сенчестия флот, който тайно транспортира руски петрол, както и за спиране на вноса на руски уран и други ядрени материали.
Всяка държава членка ще бъде помолена да изготви национален план, в който подробно се описва как възнамерява да премахне руския газ, ядрената енергия и петрол от енергийния си микс.
Всички мерки се съдържат в обща стратегия, представена от Европейската комисия. Пътната карта, която трябва да бъде разработена в законодателни текстове, преди да влезе в сила, първоначално се очакваше през първите 100 дни от новата Комисия, но беше отлагана няколко пъти на фона на дълбока несигурност относно стремежа на президента на САЩ Доналд Тръмп да започне преговори между Украйна и Русия.
Възобновяването на покупките на руска енергия беше предложено като възможно условие за бъдещо мирно споразумение. Със своята стратегия Брюксел изключва тази противоречива идея и въвежда необходимите предпазни мерки, за да остави руските изкопаеми горива окончателно в миналото.
„Дори и утре да има мир, не би било разумно отново да ставаме зависими от руско гориво. Първо и най-важно, Владимир Путин показа, че няма нищо против да използва газа като оръжие. Не бива да се поставяме отново в уязвимо положение. И второ, не искаме да пълним военния му бюджет и да подкрепяме военната му икономика, защото кой знае кои страни ще бъдат следващите“, заяви Дан Йоргенсен, европейският комисар по енергетиката.
Консумацията на руска енергия е в центъра на политическия дебат от началото на пълномащабното нахлуване, когато ЕС внезапно беше принуден да се съобрази със своята зависимост от Москва. В отговор Брюксел одобри безпрецедентни мерки за прекъсване на вноса на руски въглища и морски петрол, но газът, голям източник на приходи за Кремъл, остана видимо пощаден от санкции.
Миналата година блокът закупи 31,62 милиарда кубически метра руски тръбопроводен газ и 20,05 милиарда кубически метра руски втечнен природен газ, което представлява 19% от общото потребление на газ в ЕС. Междувременно руският суров петрол все още преминава през тръбопровода „Дружба“, който е освободен от санкции поради унгарски натиск.
Общо ЕС е похарчил приблизително 23 милиарда евро за руски изкопаеми горива през 2024 г., надвишавайки военната подкрепа, предоставена на Украйна. Този дисбаланс е дългогодишен източник на напрежение между държавите членки, които, въпреки постоянните молби от Киев, така и не успяха да постигнат консенсус за пълно спиране на руската енергия.
По-рано тази година десет държави от ЕС – Чехия, Дания, Естония, Финландия, Ирландия, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Швеция – подписаха съвместно писмо, с което изискват пълна забрана на руския газ, включително вноса на втечнен природен газ (LNG).
„Способността на Русия да поддържа военните си усилия е дълбоко свързана с приходите ѝ от енергия“, се казва в документа.
Политически конфликт
В отговор Унгария и Словакия се обединиха, за да се противопоставят на санкциите, твърдейки, че това би застрашило националните им икономики и конкурентоспособността на ЕС. Двете държави без излаз на море реагираха яростно, когато украинският президент Володимир Зеленски реши да прекрати договора с Газпром и да спре транзита на руски газ през територията на страната си в края на 2024 г.
Будапеща и Братислава поискаха от Брюксел да се намеси, но Комисията се въздържа от критики към хода на Зеленски, като се има предвид, че той допринесе за ускоряване на постепенното спиране.
Спирането остави „Турски поток“, който пресича Турция на Балканите и в Централна Европа, единствения тръбопровод, активно доставящ руски газ до блока. Потоците през тръбопроводите „Северен поток“ и „Ямал-Европа“ бяха преустановени през първата година от войната.
„Забраните, които са част от плана, ще бъдат приети с квалифицирано мнозинство, противно на санкциите, където е необходимо единодушие. Очакваме всички страни, дори и да не са съгласни с решението, да спазват закона“, заяви още Йоргенсен.
Правни ангажименти
Докато покупките на руски газ от тръбопроводи спаднаха до рекордно ниски нива, кораби, превозващи руски втечнен природен газ, продължават без никакви пречки да доставят до терминалите на блока в още по-големи обеми, създавайки политическо главоболие за Брюксел.
Според Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух (CREA), вносът на руски втечнен природен газ (LNG) в ЕС през 2024 г. се е увеличил с 9% в сравнение с предходната година. Почти 90% от тези покупки са пристигнали във Франция (7,7 млрд. куб. м), Испания (5,7 млрд. куб. м) и Белгия (5,1 млрд. куб. м).
„Русия е изключително зависима от пазара на ЕС за износа си на газ, осигурявайки 52% от приходите ѝ от износ на LNG“, се посочва в доклад на CREA.
Липсата на ограничения позволи на европейските компании свободно да подписват договори с руски доставчици, някои от които са валидни до 2040 г.
Съгласно плана на Комисията, предстоящата забрана за закупуване на руски газ ще бъде достатъчна за фирмите от ЕС, за да обявят непреодолими обстоятелства – т.е. събития, които излизат извън контрола на подписалите страни – и да се освободят от правни ангажименти.
„Компаниите няма да могат да бъдат държани отговорни. Това е ясната оценка на нашите правни услуги. И затова смятаме, че имаме много успокояващо послание към компаниите, които имат тези договори“, каза Йоргенсен.
Вариантът обаче рискува да бъде оспорен в съда и може да доведе до големи санкции за европейците. Руските договори обикновено се уреждат от добре дефинирани условия, известни като „вземи или плати“, което означава, че купувачите са принудени или да приемат договорените доставки, или да платят финансово обезщетение за отказа си. Според Ройтерс, правните спорове между фирми от ЕС и руски доставчици вече възлизат на 18,5 милиарда евро.
