Европейският съюз не е изпълнил целта, която си е поставил за изразходване на най-малко 20% от бюджета си за действия в областта на климата през периода 2014 – 2020 г. По-рано Европейската комисия съобщи, че ЕС е изразходвал 216 млрд. евро за действия в областта на климата, но доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) показва, че докладваните разходи невинаги са свързани с действия по климата и че докладваната сума е била завишена с най-малко 72 млрд. евро.
Одиторите се опасяват също, че в докладите на Комисията за периода 2021 – 2027 г. може да продължат да съществуват проблеми с надеждността на данните, когато новата цел на ЕС за разходи в областта на климата нарасне до 30%.
„Действията за справяне с последиците от изменението на климата са ключов приоритет на ЕС, който си е поставил амбициозни цели в областта на енергетиката и климата“, заяви Жоел Елвингер, членът на ЕСП, който ръководи одита.
ЕСП отправя препоръки разходите на ЕС да се обвържат с целите на ЕС в областта на енергетиката и климата. Така например, Европейската комисия да обосновава връзката с климата при отпускането на средства за земеделието.
Основните области в програмите на ЕС за публични разходи, които са свързани с климата, са селското стопанство, инфраструктурата и сближаването. Комисията определя коефициенти за отделните компоненти на програмата в зависимост от очаквания им принос към действията по климата. Според одиторите докладването относно разходите в областта на климата е свързано със слабости, което прави данните ненадеждни като цяло.
Настоящият метод за проследяване се основава на допускания: в него не се прави оценка на окончателния принос за постигане на целите на ЕС в областта на климата и липсва система за мониторинг на резултатите в тази област. Коефициентите невинаги са реалистични: в някои случаи разходите се считат за свързани с климата, въпреки че подкрепяните проекти и схеми имат ограничено въздействие или дори нямат въздействие върху климата (например инфраструктурата в селските райони). В други случаи не се отчитат потенциалните отрицателни ефекти (например отрицателното въздействие на въглеродните емисии).
Именно в областта на финансирането за селското стопанство разходите са завишени в най-голяма степен — с почти 60 млрд. евро, според одиторите. Комисията докладва, че 26% от финансирането на ЕС за селското стопанство има отношение към климата, което е около половината от общите разходите на ЕС за климата. Емисиите на парникови газове от селското стопанство в ЕС обаче не са намалели от 2010 г. насам. ЕСП счита също, че Комисията е завишила приноса за областта на климата от финансирането за ключови подсектори на инфраструктурата и сближаването, като например железопътния транспорт, електроенергията и биомасата.
Като прилагат по-умерени коефициенти, одиторите изчисляват, че делът на свързаните с климата разходи от бюджета на ЕС по-вероятно е около 13% (приблизително 144 млрд. евро), а не 20%, както е било докладвано. Те предупреждават също така, че планираните суми или сумите, за които са поети ангажименти, може да не бъдат изразходвани, което би могло допълнително да занижи докладваните стойности за разходите в областта на климата.
Одиторите са разгледали и очакваните промени в проследяването на разходите за климата след 2020 г., за да помогнат на Комисията да подобри бъдещото докладване в тази област.
Те изразяват загриженост относно надеждността на отчитането на данни в областта на климата за периода 2021 – 2027 г. Въпреки предложените подобрения в методологията за докладване, повечето от установените проблеми от периода 2014 – 2020 г. все още съществуват. Въведеният през 2020 г. инструмент за финансиране NextGenerationEU (NGEU) включва ключовия принцип за ненанасяне на значителни вреди, което означава, че икономическите дейности следва да не застрашават целите в областта на околната среда или климата. ЕСП обаче установи, че NextGenerationEU създава допълнителни предизвикателства поради неясното обвързване на плащанията с целите в областта на климата.
