Въз основа на настоящите политики, Европейският съюз ще постигне намаление на емисиите с 51% до 2030 г., което не достига законово обвързващата цел на ЕС от 55%, според анализ на Европейската комисия на националните енергийни и климатични планове, предава Euractiv.
Окончателните планове от 27-те страни от ЕС трябва да бъдат представени до юни 2024 г. Само 21 от тях бяха изпратени навреме, за да може Комисията да ги анализира подробно, а първоначалната картина, начертана от Брюксел, изглежда мрачна.
Ясно е, че се нуждаем от по-големи ангажименти в окончателните планове, за да сме твърдо на правия път към климатичната неутралност“, заяви комисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра.
Особено в селското стопанство, отоплението и автомобилния транспорт – понастоящем известни като „сектори със споделяне на усилията“ – целта за намаление от 40% ще бъде пропусната с цели 6,2 процента, сочи анализът на Комисията.
По същия начин, целта на блока от 42,5% за възобновяема енергия до 2030 г. може да бъде пропусната с до 4 процента, установи още изпълнителната власт на ЕС. А целите за улавяне на въглерод от 310 милиона тона еквивалент на CO2 ще бъдат пропуснати с 40 до 50 милиона тона.
Най-фрапиращото е колко далеч е ЕС от постигането на целта си за подобряване на енергийната ефективност от 11,7%. Комисията прогнозира подобрение от едва 5,8%, дни след като ЕС пое правило за глобално лидерство в призоваването за тройни възобновяеми енергийни източници и удвоени подобрения на енергийната ефективност на COP28 в Дубай.
Ние показахме лидерство на COP28 и това е шансът да демонстрираме, че сме готови да постигнем резултати на място и твърдо да се борим с изменението на климата“, каза Марош Шефчович, новоназначен ръководител на Зелената сделка на ЕС.
Констатациите на Комисията съвпадат с тези на Европейската агенция по околна среда, която също пусна спешно предупреждение към политиците в понеделник. Активистите са разтревожени по същия начин.
Тази оценка разкрива, че настоящите планове не са достатъчни за постигане на климатичните цели на ЕС“, каза Групата за чист въздух (CATF), организация с нестопанска цел.
Всички погледи са насочени към Централна и Източна Европа
Комисията анализира общо 21 проектоплана, внесени в срок. Други три дойдоха след крайния срок и по този начин не се включиха напълно в оценката.
Причините за забавянето често са свързани с националната политика. Проектопланът на Австрия например беше изтеглен на фона на продължаващ вътрешнополитически спор в рамките на десноцентристката и зелената правителствена коалиция.
България, Латвия и Полша не успяха да представят своя проектоплан до 14 декември, крайния срок на изпълнителната власт на ЕС. Те бяха призовани от неправителствената организация CEE Bankwatch, която каза, че “бавят темпото с постепенното премахване на изкопаемите горива“.
Групата отбеляза, че страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) изостават по отношение на климатичните цели. Унгария си даде време до 2029 г. да се откаже от въглищата, по-късно от предвиденото, докато позицията на Словакия остава двусмислена.
Полша все още не е преразгледала спорната си дата за оттегляне от въглищата през 2049 г., докато България обмисля да промени обявената си дата за излизане от 2038 г., според CEE Bankwatch.
Отвъд ситуацията с въглищата има още по-малко конкретни действия в тези страни. Само няколко включват дата за постепенно спиране на газа, както в случая с Чешката република, но с ограничени подробности за подхода“, добавят от CEE Bankwatch.
Предупреждението на организацията повтаря по-ранен доклад на Европейската сметна палата, който алармира през юни за риска страните от ЕС да пропуснат целите си за климата до 2030 г.
Прочетете още:
Европа с лоши оценки за изпълнението на екологичните си цели
