ЕС може и да изпълни климатичната си цел за 2030 г. за намаляване на емисиите с 55% в сравнение с нивата от 1990 г., но изостава, когато става дума за други зелени цели, според последния годишен доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС). След приемането на първата програма за действие на ЕС в областта на околната среда през 1973 г., ЕС редовно наблюдава прилагането на зелените закони, но последното издание, публикувано на 18 декември, рисува смесена картина, предава Euractiv.
Нашият анализ показва, че държавите-членки трябва спешно да засилят действията си за постигане на амбициите на Европа в областта на околната среда и климата до 2030 г.“, каза Леена Юла-Мононен, изпълнителен директор на ЕАОС.
Планът за действие на блока за околната среда включва осем всеобхватни цели, съставени от конкретни политически цели, които агенцията оценява от „много вероятно“ да бъдат постигнати до „много малко вероятно“.
Достигането до там изисква пълно прилагане на действащите закони, увеличени инвестиции в технологии, ориентирани към бъдещето и превръщане на устойчивостта в централен елемент на всички политики“, подчерта Леена Юла-Мононен като част от оценката на нейната агенция за напредъка на блока.
Притеснителни оценки
Най-слабо се изпълняват действията по премахването на въглерод в природата на блока като част от използването на земята, промяната в използването на земята и горското стопанисване, известни като LULUCF.
Според прогнозите на агенцията целта на ЕС за отделяне на допълнителни 310 милиона тона CO2 ще бъде пропусната с цели 50 милиона тона. Агенцията отдава това на повишената реколта от дървесина, както и на по-ниското улавяне на въглерод от застаряващите гори в някои държави-членки.
Група от три държави от ЕС – Дания, Холандия и Ирландия се очаква да отделят общо 130 милиона тона CO2 еквивалент, докато всички с изключение на Холандия ще отделят повече, отколкото през 2013-2020 г.
Втората конкретна цел за смекчаване на изменението на климата – намаляване на емисиите на блока с 55% в сравнение с нивата от 1990 г. – се оценява като постижима. Според базираната в Копенхаген ЕАОС постигането на климатичната цел на блока до 2030 г. се счита за „вероятно, но несигурно“.
По показателите за енергоспестяване ЕС не се справя толкова добре. Постигането на целта за енергийна ефективност за намаляване на първичното потребление до под 11 542 тераватчаса и 8 700 TWh крайно използване изглежда „много малко вероятно“.
Гарантирането, че 45% от тази енергия ще бъде възобновяема до 2030 г., по подобен начин изглежда „малко вероятно, но несигурно“ въз основа на прогнозите за минали нива на инсталиране. Ще е необходима дълбока трансформация на европейската енергийна система през това десетилетие, ако целта трябва да бъде постигната, изчисляват от агенцията.
Блокът не получава положителна оценка по други показатели, като дела на автобусите във вътрешния транспорт, рециклираните материали или органичното земеделие.
Адаптиране към климата и кръгова икономика
При смесената картина относно смекчаването на изменението на климата липсата на конкретен напредък в адаптирането се откроява. Целите да се направят въздействията от тежките метеорологични явления и сушите по-малко вредни вероятно ще бъдат пропуснати. Малко вероятно, но несигурно, е оценката на агенцията.
Целите на кръговата икономика, като намаляване на използването на материали и значително намаляване на отпадъците, също са „малко вероятни, но несигурни“ най-вече поради продължаващия икономически растеж и последващото потребление, което води до използване на материали и създаване на отпадъци.
Като цяло екологичният отпечатък на ЕС, който е нараснал с 4% от 2013 г. насам, също се очаква да се увеличи. Намаляването на въздействието на потреблението на гражданите на ЕС изглежда много малко вероятно, поради икономическия растеж и настоящите модели на потребление.
Добрата новина е, че поне растежът на зелената икономика е на път. През 2020 г. зелените индустрии като възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и управление на отпадъците допринесоха с 2,5% от БВП на ЕС. Очакват се увеличения, особено относно прилагането на принципите на кръговата икономика и преминаването към нисковъглеродна икономика, обясняват от агенцията.
Прочетете още:
Осмисляне на разходите за зелен водород и последните развития на пазара в Европа
