Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) проведоха конференция на тема „Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика”.
В рамката на форума се проведоха два дискусионни панела: „Енергийната стратегия на България и Интегрираният план за енергетиката и климата в контекста на енергийните предизвикателства на Югоизточна Европа“ и „Устойчив енергиен микс – път напред и решения за съхранение“.
Модератор на първия панел беше главният секретар на АИКБ и член не ЕИСК Милена Ангелова, а на втория председателят на специализираната секция „Транспорт, енергетика, инфраструктура и информационно общество“ на ЕИСК Байба Милтовица.
Панелисти в дискусиите бяха служебният заместник-министър на енергетиката Ива Петрова, изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев, председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов, членът на Управителния съвет и изпълнителен директор на Българска банка за развитие Цанко Арабаджиев, водещият експерт в изследванията – Aurora Energy Research в Югоизточна Европа Панос Кефалас (Панел 1) и регионалният директор на Веолия за България и Гърция Франсоа Деберг, докладчикът на ЕИСК по становище „Стратегическите технологии, като двигател за европейски суверенитет и устойчивост (Допълнително становище към REX/579 „Европейска стратегия за икономическа сигурност“)“ Андреа Моне, главният изпълнителен директор на “Национална електрическа компания” ЕАД Мартин Георгиев, директорът на Център за върхови постижения „Мехатроника и чисти технологии”, Технически университет-София Георги Тодоров, главният изпълнителен директор на Холдинг КЦМ 2000 Румен Цонев и мениджърът „Политики“ в Инно Енерджи Илка вон Далвик (Панел 2).
Заключителните бележки бяха представени от Пиетро Франческо Де Лото, президент на Консултативната комисия за индустриални промени (CCMI), ЕИСК.
Ето и по-интересните акценти от двете дискусии:
Основният приоритет в енергийната стратегия е гарантирането на енергийната сигурност
В проекта на енергийната стратегия безспорен приоритет е гарантирането на енергийната сигурност в контекста на целите за декарбонизация с крайна цел постигане в дългосрочен план на сигурни доставки на достъпни цени за всички потребители.
Това заяви служебният заместник-министър на енергетиката Ива Петрова.
По отношение на производството на енергия в проекта на стратегия е заложено продължаващото въвеждане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), съчетани с нови гъвкави нисковъглеродни мощности. Приоритетът на стратегията ясно залага на ВЕИ – от слънце и вятър, но също така и на хидроенергийните ресурси. Предвижда се и използването на енергия от биомаса, както и на геотермална енергия. В по-дългосрочна перспектива се предвижда въвеждането на нови ПАВЕЦ и ядрени мощности. По отношение на потреблението на първо място е поставена енергийната ефективност и активното участие на потребителите на пазара на енергия. Акцент има и върху устойчивите енергийни общности. В стратегията е отделено място и на необходимите инвестиции и развитие на мрежата както по отношение на увеличаване на капацитета, така и в тяхната дигитализация. Специфичен фокус в енергийната стратегия е необходимостта от развитието на националния научен инженерен капацитет при иновации, научни изследвания и образование“, заяви зам.-министър Петрова.
Енергийната стратегия трябва да има три основни елемента
Енергийната стратегия, ако бъде приета, ще бъде документът, който ще даде общата рамка за развитие на българската енергетика. В разработваната в момента Енергийна стратегия потреблението на електроенергия в страната трябва да получи основополагащо място.
Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов.
В една енергийна стратегия трябва да има три основни елемента. Първият е разширяване на производството на възобновяема енергия в страната и създаване на условия това ускорено развитие да не бъде умишлено спъвано. Вторият е изграждане на системите за съхранение на енергия, а на трето място е развитие на електроенергийната мрежа в страната. По отношение на свръхпроизводството от ВЕИ, то този проблем до голяма степен ще може да се реши със системите за съхранение на енергия. Има системи, които са в малък мащаб и са свързани със задоволяване на собствено потребление. В Германия например има 1 милион такива системи за съхранение на енергия, като 500 000 са построени през 2023 г. Това позволява потребителят на енергия да не бъде непрекъснато свързан към мрежата, а да може да използва съхранената енергия. Тази концепция прави системата децентрализирана и намалява загубите по мрежата“, отбеляза председателят на КЕВР.
Управлението на мрежите е изключително сложно
Бързото навлизане на генериращи мощности с непостоянен характер на работа и липсата на базови маневрени мощности, които да компенсират тази непостоянност, създават изключително големи предизвикателства при управлението на мрежите.
Това каза изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев.
Предизвикателствата пред ЕСО са много, но основните са три. Първото е присъединяването на всичките възобновяеми енергийни източници към мрежата. Второто е управлението на електроенергийната система. Третото предизвикателство, което ЕСО вече започва да среща, е ефективното използване на възобновяемата енергия. По отношение на присъединяването ЕСО е направил инвестиции за над 1,2 млрд. лева в преносната мрежа на страната. Много инвестиции са направени и от електроразпределителните дружества в техните мрежи и това е позволило през последните две години да се въведат в експлоатация над 2200 мегавата нови ВЕИ. Тази година се очаква в системата да “влязат” още между 800 и 1000 мегавата. За догодина заявките са в същия размер“, заяви Цачев.
Изпълнителният директор на ЕСО изрази също надежда, че последните законодателни промени и облекчаването на регулаторните политики ще насърчат бързи инвестиции в изграждането на маневрени мощности в страната.
Българската банка за развитие трябва да бъде активен партньор в енергийната стратегия на България
Не може да има значим преход без участието на националната банка за развитие. Така е във всички развити държави и това се опитваме, смятам успешно, да направим и ние. Българската банка за развитие не само може, а трябва да бъде активен партньор в енергийната стратегия на България, защото ББР разполага с ресурс, който да бъде използван.
Този апел отправи Цанко Арабаджиев, член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР).
Предстои приключване на работата по изготвяне на споразумение между ББР и Европейката комисия по програма InvestEU и подписване на договорите. Така на практика ББР ще влезе в ролята на имплементиращ партньор. Това означава, че ние ще издаваме гаранции за българския бизнес, с което нашето въздействие върху системата се увеличава многократно. Размерът на портфейлите, които ще се създадат по програмата InvestEU и ще бъдат гарантирани от ББР, ще бъде от порядъка на 2,6 – 2,7 млрд. лева. Около 60 процента от тези гаранции ще са за енергийна ефективност, производство на енергия, за ВЕИ. Направленията, по които ще се издават тези гаранции, са две. Първото е по “стандартният прозорец” за малките и средни предприятия (МСП). Допустими за финансиране ще бъдат проекти за изграждане на нови производствени и търговски сгради, за саниране на такива, оборудване и обновяване на производствената дейност на предприятията, за производство и монтаж на продукти от съществено значение за енергийната ефективност, финансиране за енергийно ефективни услуги, за ЕСКО договори и др. Тук попада и цялата палитра от производство и съхранение на възобновяема енергия.
Отделно на “прозореца за МСП”, има и “прозорец за устойчива инфраструктура”. По него ще могат да се финансират мерките за алтернативни видове транспорт, електромобилност, производство на нисковъглердни технологии и др. Буквално очакваме съвсем скоро да подпишем договорите. Най-общо казано гаранцията, която ще бъде предоставена от ББР ще е от порядъка на 70 процента на всеки един отделен кредит, при максимален размер на кредита 8,25 млн. евро, с възможност размерът му да бъде увеличен“, обясни Арабаджиев.
Проекти за нови ПАВЕЦ
Водната енергия, особено от големите ВЕЦ-ове, осигурява стабилност на системата. Това каза главният изпълнителен директор на “Национална електрическа компания” (НЕК) Мартин Георгиев. По думите му тази енергия е изключително важна за цялостното балансиране на системата.
Енергията от водноелектрически централи е най-голямата инсталирана мощност от възобновяеми енергийни източници в световен мащаб. Освен това 95 процента от системите за съхранение на енергия са помпено-акумулиращите водноелектрически централи. Голямото предимство на ПАВЕЦ при съхранението на енергия е много дългият полезен ресурс на съоръженията, който е над 60 години. НЕК има проекти и за изграждане на нови ПАВЕЦ, които са в пълно съответствие с новите тенденции в световен мащаб“, заяви Георгиев.
