Суша, наводнения и повишаване на температурата с 4°C се предвижда да засегнат Франция със засилването на климатичните промени, предава Евронюз. Нов доклад от мрежа от екологични организации очерта как климатичната криза вече действа в страната – и как ще продължи да се влошава.
Анализът на Reseau Action Climat (RAC), в партньорство с Агенцията за екологичен преход (Ademe), посочва кои са най-големите заплахи за всеки от 18-те административни региона на европейската държава – 13 във Франция и 5 в чужбина.
„Въздействието на изменението на климата е различно като ландшафта на Франция и не се изразява по един и същи начин във всички региони“, се казва в доклада.
Установено е, че всички те вече изпитват неблагоприятните последици от изменението на климата, но всеки има свои собствени уязвимости.
Аквитания и Пиренеите: засушаване и проблеми с водните ресурси
Сушата е повод за безпокойство във Франция, като докладът предупреждава, че това може да доведе до нарастващо напрежение, тъй като домакинствата, селското стопанство и индустрията се конкурират за ресурси. Някои прогнози показват, че потокът на Лоара например може да намалее наполовина през следващите години.
Най-големият регион на Франция, Аквитания, се състои от различни среди от огромни горски пространства до дълги брегови линии и планинските Пиренеи и Централния масив. Това означава, че 3,9 милиона души, 69% от регионалното население, са изложени на поне една климатична опасност.
От тях сушата е тази, която засяга най-много хора. От 1950 г. валежите са намалели и температурите са се повишили. Регионът претърпя епизоди на суша през 2018 г., 2019 г., 2021 г., а най-сериозният беше през 2022 г., което всички топлинни рекорди бяха подобрени. Това беше най-горещата година, регистрирана някога в региона с повече от 70 дни над 30°C и суша, която започна през пролетта и продължи няколко месеца.
Повишена от изменението на климата, сушата също така комбинира редица други най-належащи рискове в различни региони. Изключително сухото време увеличава вероятността от горски пожари в силно залесени райони, влошава почвата, което води до наводнения в други, и оказва допълнителен натиск върху вече натоварените земеделски ресурси.
Париж: Екстремните горещини оказват най-голямо влияние върху градовете
Градове като столицата Париж са особено уязвими на екстремни горещини. Средно във Франция е наблюдавано затопляне с около 1,9°C, но може да достигне повече от 4°C до 2100 г. с действащите в момента политики за климата. Регионите Ил дьо Франс и Прованс-Алпи-Лазурен бряг са първите засегнати от екстремни температури.
Ако емисиите на парникови газове продължат по сегашната си траектория, Ил дьо Франс ще се изправи пред 30 дни гореща вълна годишно и температури, които могат да достигнат пик от 50°C до 2050 г. Високата урбанизация прави региона особено уязвим, тъй като материали като бетон, камък и метал абсорбират и запазват топлината. Това създава нещо, известно като ефект на градския топлинен остров. Температурите вече са се повишили средно с 2°C от средата на XX век.
Тази жега има смъртоносни последици, като Париж се счита за един от европейските градове с най-висок относителен риск според проучване на Lancet Planetary Health за прекомерната смъртност, приписвана на жегата.
Въпреки че тези силно урбанизирани региони са най-застрашени, подобно е и положението за всички големи градове на Франция.
Наводненията излагат на риск 2,2 милиона души в Горна Франция
На север най-голямата заплаха за Горна Франция са екстремните наводнения, като шест от 10 общини, където живеят 2,2 милиона души, са изложени на риск. Повтарящите се наводнения удариха региона през ноември 2023 г., когато за две седмици падна дъжд, еквивалент на валежите за три месеца, като засегна 244 общини и 450 000 жители.
Модификацията на почвата, дължаща се на урбанизацията, я прави уязвима към бързо нарастващите нива на валежите. Булон сюр Мер отбелязва увеличение от 29,3 мм на десетилетие от 50-те години на миналия век например.
Докладът също така показва, че е имало по-концентрирани епизоди на валежи за по-кратки периоди. По-малко дъжд през лятото води до суша и деградация на почвата, а повече дъжд през зимата с по-екстремни епизоди увеличава риска от наводнения. Покачването на морското равнище също прави крайбрежните райони на Горна Франция особено уязвими.
Покачване на морското равнище и брегова ерозия в Бретан
Най-неотложното въздействие върху климата в Бретан, който представлява една трета от бреговата линия на Франция, е заплахата от покачване на морското равнище. В Брест морското равнище се е повишило с 20 см от 1900 г. насам – около 13 см от това покачване се е случило от 1970 г. насам.
Темпът на покачване се ускорява и ще продължи да го прави независимо от бъдещия сценарий за парникови газове. Ограничаването на глобалното затопляне до 2°C може да спечели време на региона. При затопляне с 2°C два метра покачване на морското равнище може да не се случи преди 2300 г. Ако емисиите продължат да се увеличават, то може да се покачи с един метър до края на века и с 2 метра до 2150 г.
С покачването на морското равнище идва допълнителната заплаха от брегова ерозия. Около 130 000 души в региона вече са изправени пред заплахата от потапяне – особено в Сен Мало, където 25 000 жители живеят под морското равнище.
„Високата експозиция и високата уязвимост на нашите брегови линии към изменението на климата са добре установени и следователно тези ефекти могат само да се влошат с покачването на морското равнище“, заявиха от Висшия съвет на Бретан за климата в годишния доклад за 2024 г.
Поглед към бъдещето
Това е само част от подробностите, включени в доклада от 100 страници на Reseau Action Climat (RAC) в партньорство с Агенцията за екологичен преход (Ademe). Неговите автори очертават точно как специфичните климатични рискове влияят върху всеки регион на Франция и как могат да се влошат в бъдеще.
Прогнозите се основават на сценариите за глобално затопляне на Междуправителствения панел по изменение на климата. Той също така използва подробни данни от Météo-France, Висшия съвет по климата на Франция, Националния институт за статистика и икономически изследвания и регионални групи от експерти по климата.
Авторите на доклада казват, че макар техният анализ да не показва бъдещето, той „ни дава поглед“ към свят, в който емисиите на парникови газове не са намалени.
„Сценариите потвърждават спешната необходимост да се действа бързо, тъй като последствията биха били драматични“, пишат авторите.
Необходими са повече пари, за да се адаптират местните власти
Въпреки препоръките на Висшия съвет по климата на Франция, няма скорошна официална оценка на климатичните рискове и уязвимости на страната, която да дава сценарии за всеки регион.
RAC се надява, че наред с насърчаването на действия от страна на правителството, докладът може да се превърне в жизненоважен инструмент за подпомагане на местните власти да се справят с регионалните заплахи и да ускорят зеления преход.
Но това изисква пари. Институтът за икономика на климата изчислява, че местните власти са инвестирали около 8,4 милиарда евро годишно за екологичния преход. За да се постигнат настоящите климатични цели, според него това трябва да се удвои повече от 19 милиарда евро годишно. Това включва наемането на 25 000 души на пълен работен ден, посветени на проекти в областта на климата.
Фондът за зелен преход беше представен от предишното правителство като основен лост за финансиране на местния екологичен преход.
По-малко от година след обявяването, той вече беше съкратен два пъти. Първо беше намален от 2,5 милиарда евро във финансовия законопроект за 2024 г. на 2 милиарда евро през февруари – „защитена“ сума според министъра на екологичния преход. След това обаче фондът отново беше намален на 1 милиард евро за 2025 г.
