Според ново проучване екстремните метеорологични условия това лято ще нанесат щети от 126 милиарда евро на икономиката на Европа до 2029 г. Проучването, ръководено от д-р Сериш Усман от Университета в Манхайм в сътрудничество с икономисти от Европейската централна банка (ЕЦБ), установи, че горещи вълни, суши и наводнения са засегнали една четвърт от всички региони на ЕС през лятото на 2025 г.
Тези екстремни метеорологични събития са причинили краткосрочни икономически загуби от най-малко 43 милиарда евро тази година, като се очаква общите разходи да нараснат до 126 милиарда евро до 2029 г. Непосредствените загуби възлизат на 0,26% от брутния икономически продукт на ЕС през 2024 г., според проучването.
„Истинските разходи за екстремни метеорологични условия излизат наяве бавно, защото тези събития засягат живота и поминъка чрез широк спектър от канали, които се простират отвъд първоначалното въздействие. Официалните оценки често се забавят. Нашата рамка използва актуални данни и новопубликувани доказателства за регионални въздействия от предишното ни проучване, за да предостави навременни оценки за това как екстремните събития през лятото на 2025 г. са повлияли на икономическата активност“, обяснява Усман.
Бързият анализ все още не е представен за експертна оценка, но се основава на връзките между метеорологичните и икономическите данни, публикувани в отделно академично проучване по-рано този месец.
Скритите разходи могат да се умножат с течение на времето
За разлика от традиционните оценки, които се фокусират единствено върху разрушена инфраструктура или сгради, това изследване се опитва да отчете скритите разходи, които се умножават и се разпространяват с течение на времето. Това включва неща като загуба на приходи от туризъм, въздействие върху производителността или прекъсване на веригата за доставки.
Общо 96 региона преживяха горещи вълни, 195 пострадаха от суша, а 53 региона бяха засегнати от наводнения. Всеки вид екстремно време влияе върху икономическата активност по различен начин.
Жегата намалява производителността, особено в строителния и хотелиерския сектор. Високите температури намаляват броя на часовете, в които строителите могат да работят. Според анализ на World Weather Attribution (WWA), причинените от човека климатични промени са утроили броя на смъртните случаи в 12 големи града от горещи вълни през юни тази година.
Сушата засяга предимно селското стопанство, опустошава реколтата, когато е продължителна, и създава проблеми за веригите за доставки и фермерите.
Наводненията причиняват преки щети на инфраструктурата и сградите, но също така водят до косвени икономически загуби от проблеми, които могат да продължат с месеци, като например нарушени вериги за доставки. Ако дадена фабрика бъде разрушена от наводнение, разходите включват реконструкция, но също така и загуба на производство, докато не бъде възстановена.
Кои държави понесоха най-големия икономически удар?
Средиземноморските страни платиха най-тежката цена. В южноевропейските страни, като Испания, Италия, Португалия, Южна Франция и Гърция, има по-висок риск от суша и горещи вълни. Италия се сблъска с най-тежкия икономически удар с прогнозирани загуби от 11,9 милиарда евро през 2025 г., които ще нараснат до 34,2 милиарда евро до 2029 г. Франция следва плътно с 10,1 милиарда евро незабавни щети и 33,9 милиарда евро преди края на десетилетието. Испания беше сред най-засегнатите страни, където изследователите идентифицираха и трите вида екстремни метеорологични явления. Общите ѝ очаквани загуби са 12,2 милиарда евро през 2025 г. и 34,8 милиарда евро до 2029 г.
По-малките икономики, като Малта, Кипър и България, са особено уязвими. Въпреки че общите им загуби са по-малки, те представляват много по-голяма част от икономическия капацитет на тези страни. Всяка от тях е претърпяла краткосрочни загуби, възлизащи на повече от 1% от брутната добавена стойност (БДС), мярка, подобна на БВП, която показва колко стойност създава една икономика.
Въпреки че щетите са по-малки в северно- и централноевропейски страни като Дания, Швеция и Германия, честотата и мащабът на екстремните метеорологични явления, особено наводненията, се увеличават. Авторите на изследването предупреждават, че в Германия например относителните загуби може да са малки поради размера на икономиката ѝ, но абсолютните загуби „не са пренебрежимо малки“.
Като цяло, непосредствените разходи от екстремните метеорологични явления това лято възлизат на 0,26% от икономическото производство на ЕС през 2024 г. До 2029 г. това нараства до 0,78% – „икономически значима потенциална загуба“, според изследователите.
Реалните икономически щети може да са по-големи от очакваните
Авторите на изследването подчертават, че тези оценки вероятно са консервативни и биха могли да бъдат върха на айсберга за климатичните разходи в Европа това лято.
Те не са взели предвид комбинираните въздействия, когато екстремни събития се случват едновременно, като например горещи вълни и суши. Те също така не включват опасности като горски пожари, които счупиха рекорди в цяла Европа тази година, или щети от градушка и вятър от бури.
Изследователите предупреждават, че разходите за тези климатични катастрофи „далеч надхвърлят простите мерки за щети и разрушения“, които покриват щети върху физически активи, често използвани от застрахователите.
„Проучването ясно показва, че екстремните метеорологични условия вече не са далечна заплаха – те вече оформят икономическото развитие на Европа. Наличието на навременни оценки на въздействието помага на политиците да насочат подкрепата и да адаптират стратегии, докато ефектите от екстремните събития все още се проявяват“, казва Усман.
