Екстремното време е струвало на света 2 трилиона долара през последното десетилетие, сочи нов доклад, цитиран от Гардиън.
Анализът на 4000 свързани с климата екстремни метеорологични явления, от внезапни наводнения до продължителни суши, които разрушават ферми с години, установи, че икономическите щети достигат 451 милиарда долара само през последните две години.
Цифрите отразяват пълната цена на екстремното време, а не дела, който учените могат да припишат на срива на климата.
„Данните от последното десетилетие показват категорично, че изменението на климата не е бъдещ проблем. Големи загуби на производителност от екстремни метеорологични явления се усещат тук и сега от реалната икономика“, казва Джон Дентън, генерален секретар на Международната търговска камара (ICC), която поръча доклада.
Проучването открива постепенна възходяща тенденция в разходите за екстремни метеорологични явления между 2014 г. и 2023 г., с пик през 2017 г., когато активен сезон на урагани удари Северна Америка. САЩ са претърпели най-големите икономически загуби през 10-годишния период – 935 милиарда долара, следвани от Китай – 268 милиарда долара и Индия – 112 милиарда долара. Германия, Австралия, Франция и Бразилия също попаднаха в топ 10.
Ако загубите се измерват на глава от населението, малки страни като Сен Мартен и Бахамските острови претърпяха най-големи загуби.
Природните стихии намаляват все по-често държавните баланси, тъй като светът стана по-богат, хората се заселиха в региони, предразположени към бедствия, а замърсяването с изкопаеми горива продължава да нагрява планетата.
Климатичният срив е отговорен за повече от половината от 68 000 смъртни случая от жега през горещото европейско лято на 2022 г. и удвои вероятността от екстремни нива на валежи, които удариха Централна Европа този септември. В някои други случаи изследователите са открили само леки ефекти или изобщо не са наблюдавали връзка с климата.
Видима ли е пълната картина?
Илън Ной, икономист по бедствия в университета Виктория в Уелингтън, който не е участвал в проучването на ICC, обаче предупреждава, че основните данни не улавят пълната картина.
„Основното предупреждение е, че тези числа всъщност пропускат въздействието там, където то наистина има значение, в бедните общности и в уязвимите страни“, посочва той.
Проучване, написано от Ной миналата година, оценява разходите за екстремни метеорологични условия, дължащи се на срив на климата, на 143 милиарда долара годишно, най-вече поради загуба на човешки живот, но е ограничено от пропуски в данните, особено в Африка.
„По-голямата част от въздействието, което се отчита, е в страните с високи доходи – там стойностите на активите са много по-високи и смъртността от горещи вълни се счита за много по-голяма. Ясно е, че загубата на домове и поминък в бедна общност в бедните страни е по-опустошителна в дългосрочен план, отколкото загубите в богатите страни, където държавата е в състояние и желае да помогне за възстановяването“, посочва Ной.
ICC призова световните лидери да действат по-бързо и да осигурят пари на страни, които се нуждаят от помощ, за да намалят замърсяването си и да се развиват по начини, които могат да издържат на шоковете от екстремното време.
„Финансирането на действия в областта на климата в развиващия се свят не трябва да се разглежда като акт на щедрост от лидерите на най-богатите икономики в света. Всеки похарчен долар в крайна сметка е инвестиция в по-силна и по-устойчива глобална икономика, от която всички печелим“, казва още Дентън.
