Черешовите цветове все още цъфтят под планината Фуджи и туристите продължават да пристигат – но тази година фестивалът го няма. Във Фуджиошида властите отмениха ежегодното честване на сакурата, което обикновено привлича около 200 000 души, след оплаквания от местните за замърсяване и незаконно преминаване през частна собственост на някои туристи и навлизането им в частни домове.
Това е поредният знак, че с рекордния ръст на туризма търпението в най-популярните дестинации в света е на изчерпване. През 2025 г. Япония посрещна близо 43 милиона посетители – най-високият брой досега. Европа прие повече от половината от 1,5 милиарда международни пристигащи. А прогнозите за 2030 г. сочат 1,8 милиарда глобални пътувания.
В отговор държавите въвеждат мерки, които доскоро биха изглеждали немислими: внедряване на изкуствен интелект за контрол на тълпите, издигане на физически бариери, начисляване на тройни входни такси за чужденци и дори отмяна на емблематични фестивали.
Ето няколко примери за такива държави, подбрани от BBC:
Япония: бариери, забрани и дигитални инструменти
Отмяната на фестивала на черешовия свят е само част от по-широката стратегия на Япония за справяне със свръхтуризма. През 2024 г. град Фуджикавагучико издигна физическа бариера, за да блокира популярно място за снимки на планината Фуджи, след като туристи се катереха по покриви, игнорираха охраната и нарушаваха правилата за безопасност.
Киото, който от години се бори с пренаселеността, забрани снимането на гейши и ограничи достъпа до определени улички в историческия квартал Гион. Градът вече разчита и на технологии като:
- инструмент за прогнозиране на задръстванията, който показва най-подходящите дни и часове за посещение на големи забележителности
- приложението Smart Navi с актуална информация за натовареността
- инициативата „Hidden Gems“ („Скрити скъпоценности“), насърчаваща по-тихи райони
- услугата Hands Free Kyoto за транспортиране и съхранение на багаж, която намалява струпването на хора в обществения транспорт.
„Няма универсално решение за свръхтуризма, но ще продължим да прилагаме мерки за защита на ежедневието на гражданите, като същевременно гарантираме, че посетителите могат да се насладят на комфортен престой“, казва Кусаку Оно, мениджър на отдела за насърчаване на устойчивия туризъм в Киото.
Туроператорите също променят подхода си. B-Corp Inside Travel Group фокусира програмите си върху пет по-тихи региона – Тояма, Нагоя, Нагасаки, Аомори и Ямагучи.
„Свръхтуризмът е една от най-големите заплахи за бъдещето на пътуванията и индустрията трябва да се изправи срещу него директно“, казва управляващият директор Тим Оукс. „Тези места искат посетители – просто не искат пренаселеност.“
Съединени щати: по-високи такси за международни туристи
САЩ избират по-ясно финансов подход към свръхтуризма. Националната паркова система, която включва 433 парка на площ от 85 милиона акра, е огромен магнит за посетители. Но половината от всички посещения са концентрирани само в 25-те най-популярни парка, което води до пренаселеност, дълги опашки и сериозни проблеми с отпадъците.
През 2026 г. страната въведе такса от 100 долара на човек за международни посетители в 11 от най-натоварените паркове, сред които Йелоустоун, Йосемити и Гранд Каньон. Годишният пропуск „America the Beautiful“, който дава достъп до всички федерални зони за отдих, вече струва 250 долара за чужденци, в сравнение с 80 долара за граждани на САЩ.
Мярката следва изпълнителна заповед, която задължава Министерството на вътрешните работи да увеличи таксите за нерезиденти. Според някои това дори е довело до по-дълги опашки на входовете, тъй като служителите трябва да проверяват гражданството и документите за самоличност.
Много хора, работещи в парковете, не вярват, че по-високите такси ще решат проблема.
„Само увеличените такси е малко вероятно да намалят значително свръхтуризма през пиковия сезон“, казва Кевин Джаксън, съосновател на EXP Journeys, която организира частни турове около Йелоустоун, Гранд Каньон, Зайон, Моаб и Йосемити.
„Търсенето на емблематични паркове остава високо и допълнителната такса е малка част от общата цена на пътуването.“ Той обаче отбелязва, че някои международни туристи може да изберат по-малко известни паркове, като Каньонлендс в Юта, където допълнителната такса не важи.
Според Дулани Портър, изпълнителен вицепрезидент на маркетинговата фирма SPARK, проблемът е много по-комплексен.
„Ценообразуването не е план за управление на посетителите“, казва тя.
Задръстванията в паркове като Зайон и Йосемити се дължат на вътрешните модели на пътуване през лятото, училищните ваканции и ограничения капацитет на пътищата и паркингите.
Тя подчертава и въздействието върху месните общности. Международните туристи допринасят непропорционално много за местните икономики, а дори лек спад в посещенията може да засегне хотели, ресторанти и туроператори.
„Свръхтуризмът е фундаментално системен проблем, не е просто въпрос на цени.“, казва Портър.
Ямайка: насърчаване на пътувания извън сезона
За разлика от други държави, Ямайка разчита на стимули, а не на ограничения. След щетите от урагана Мелиса през 2025 г., островът търси креативни начини да привлече туристи извън пиковите месеци. От март Jamaica Tourism, JetBlue и WeatherPromise предлагат „застраховка срещу дъжд“ за всички пакети, резервирани до края на ноември – включително през сезона на ураганите.
Ако времето достигне определен праг за „прекомерни валежи“, пътуващите получават автоматично възстановяване на сумата, като същевременно могат да осъществят пътуването си. Това позволява на туристите да се насладят на закритите атракции като музея на Боб Марли в Кингстън или дегустации на ром в долината Насау.
„Това партньорство дава увереност на клиентите да резервират Ямайка целогодишно и подкрепя по-балансиран поток от посетители през сезоните“, казва Джейми Пери, президент на Paisly, компанията зад JetBlue Vacations. „Като намаляваме възприемания риск от пътуване през по-спокойните периоди, създаваме по-добро преживяване както за туристите, така и за местните общности.“, допълва той.
Испания: изкуствен интелект срещу тълпите
Майорка, сцена на едни от най-видимите антитуристически протести в Европа, залага на алгоритми, за да управлява натиска. По-късно тази година островът ще интегрира платформа с изкуствен интелект в новия си уебсайт.
Използвайки данни в реално време, инструментът ще препоръчва най-подходящите часове за посещение на популярни места и ще предлага алтернативи извън утъпканите маршрути – от местни занаяти като стъклодуване и традиционно тъкане, до посещения на винарни и производители на зехтин. Целта е да се насърчи по-широко изследване на острова, отвъд имиджа му на „слънце и плаж“.
„С Mallorca PID (Интелигентна платформа за дестинации) интегрираме мобилността, настаняването и ресурсите в единна платформа, която ни позволява да предвиждаме потоците и да подобряваме преживяването на посетителите“, казва Гийом Жинар, новият министър на туризма и президент на Фондация за отговорен туризъм на Майорка.
Паралелно с технологията, фондацията стартира кампанията Ca Nostra („Нашият дом“), която насърчава туристите да се отнасят към острова като към собствен дом и да защитават неговите пейзажи, традиции и общности.
Дания: стимули за устойчиво поведение
Копенхаген е една от най-бързо развиващите се туристически дестинации в Европа, с прогнози за ръст до 24% до 2030 г. За да предотврати ранни признаци на свръхтуризма, градът експериментира с поведенчески стимули.
През 2024 г. стартира инициативата CopenPay, която позволява на посетителите да „плащат“ за преживявания чрез устойчиви действия като каране на каяк, докато събират отпадъци по каналите, или пристигане до музеи с велосипед.
Досега над 30 000 туристи са участвали, а наемите на велосипеди са се увеличили с 59% по време на програмата.
„Близо половината участници казват, че са мотивирани да участват от желанието за различни и уникални преживявания“, обяснява Рике Холм Петерсен, директор маркетинг, комуникация и поведение в Wonderful Copenhagen.
Седем от десет участници споделят, че са възприели нови навици у дома – от повече колоездене до по-добро разделно събиране на отпадъци. Моделът вече привлича интерес от над 100 дестинации по света, включително Берлин и Нормандия, които разработват свои версии.
„Много участници ни казаха, че всеки град трябва да има такава програма. Наблюдаваме по-широка промяна в поведението при пътуване – хората искат до оставят дестинацията по-добра, отколкото са я намерили.“, казва Петерсен.
