Европейската комисия ще позволи на държавите-членки да използват неизразходвани средства за развитие на селските райони, за да подкрепят фермери, собственици на гори и МСП в хранително-вкусовата промишленост, засегнати от екстремни метеорологични явления, съобщава Euractiv.
Съгласно нормалните правила фондовете за развитие на селските райони – като регионални фондове – са предназначени да подкрепят инвестиции и дългосрочна инфраструктура и не могат да се използват като директни плащания на земеделските производители.
Според проекта обаче Комисията ще ги използва, за да въведе спешна мярка за „бързо справяне“ със загубите за хранителната система и селските общности, засегнати от природни бедствия.
Мерките са част от по-широк пакет след обещанието на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за милиарди евро за регионите, засегнати от бурята Борис в Централна и Източна Европа и горския пожар в Португалия.
Промените в регламентите, уреждащи Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони 2014-22 г. и на Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд плюс за програмния период 2021-2027 г., ще позволят на шестте засегнати държави-членки от Борис (Полша, Румъния, Австрия, Чехия, Унгария, Словакия) и Португалия за пренасочване на до 18 милиарда евро към спешни мерки.
Мерките не са ограничени само за тези държави-членки, което означава, че по принцип и други страни, засегнати от природни бедствия, могат да кандидатстват за гъвкавост и препрограмиране.
Според портала за данни на Комисията за структурните фондове общото неизразходвано финансиране на ЕС за развитие на селските райони за 2014-22 г. е около 18 милиарда евро, но това не са окончателни данни.
Гъвкавост по отношение на екологичните амбиции
Извънредните мерки във фонда за развитие на селските райони са подобни на спешните инициативи, въведени през 2020 г. в подкрепа на фермерите и производителите на храни в ЕС по време на пандемията от COVID-19.
Решението, предложено от Комисията за селските райони, позволява на страните от ЕС да използват неизразходвани средства по EAFRD 2014-22, за да осигурят ликвидност на земеделски стопани, стопани на гори и малки и средни предприятия от хранително-вкусовата промишленост, засегнати от природни бедствия, настъпили от 1 януари 2024 г.
Според проекта тези нови мерки могат да бъдат изцяло финансирани от бюджета на ЕС. Подпомагането, което няма да надвишава 42 000 евро на бенефициент, ще бъде изплатено като еднократна сума до 31 декември 2025 г.
Законодателният проект също така въвежда гъвкавост по отношение на прага за „нерегресия“, който беше въведен в регламент от 2020 г., удължаващ програмирането за развитие на селските райони за 2014-20 г.
Принципът на нерегресия означава, че националните и регионалните органи, управляващи фондовете, не могат да намалят дела на финансирането за околната среда по време на периода на удължаване.
С новите правила държавите членки следва да имат право да намалят този дял с максимум 15%, но не под 30%.
Като предоставя такава гъвкавост, регламентът насърчава продължаването и засилването на действията за предотвратяване на бедствия и адаптиране към климата.
