Хората са свикнали да мислят за дърветата като за ресурс за многократна употреба, но нов анализ показва, че една трета от всички загуби на гори през този век са необратими, алармира Евронюз. Доклад на Института за световни ресурси (WRI) и Google DeepMind предлага най-подробния до момента поглед върху причините за обезлесяването, като идентифицира причини за трайна загуба, като селско стопанство, минно дело и инфраструктура. В него се установява, че 34% (177 милиона хектара) от всички загуби на гори в световен мащаб между 2001 и 2024 г. са постоянни, тъй като е малко вероятно дърветата в тези райони да се възстановят по естествен път. Продължаващото земеделие е отговорно за 95% от тази обща загуба, въпреки че има големи регионални различия.
„Отдавна знаем къде се губят горите. Сега разбираме по-добре защо. Това знание е от съществено значение за разработването на по-интелигентни действия на регионално, национално и дори местно ниво – за защита на останалите гори и възстановяване на деградиралите“, казва Мишел Симс, научен сътрудник в WRI.
Тревожно е, че делът на изчезването на горите, свързано с трайна промяна в земеползването, се увеличава до 61% в тропическите гори, дом на най-жизненоважните екосистеми на Земята за биоразнообразие и съхранение на въглерод. Това са 50,7 милиона хектара – или площ почти с размерите на Тайланд – които са изчезнали завинаги.
Коя е основната причина за загубата на дървета в Европа?
За Европа изследователите установяват, че 91% от загубата на дървесна покривка се дължи на дърводобив. Голяма част от тази загуба е в управлявани гори, където е планиран повторен растеж.
В гъсто залесена Швеция, например, рутинният добив на дървен материал е причинил 98% от всички загуби на дървесна покривка от 2001 до 2024 г. (6 милиона хектара). Северната нация е от най-големите производители на дървесни продукти в света, включително целулоза, хартия и други нарязани дървесни материали. След като дърветата бъдат отсечени, те се засаждат отново или им се позволява да се възстановят по естествен път. На теория това означава, че загубата на дървесна покривка е временна и се балансира от повторен растеж в контролирани цикли.
Но в световен мащаб, дори двете трети от загубата на гори, причинена от „временни“ причини, като дърводобив, горски пожари, природни смущения или промяна в земеделието, могат да оставят дълбоки белези. Възстановяването на горите зависи от това как земята се управлява след това, от вида на гората и от степента на екологичен стрес, на който е изправена, предупреждава докладът.
„Само защото дърветата растат отново, не означава, че горите се връщат в първоначалното си състояние. Те може да съхраняват по-малко въглерод, да имат по-малко видове или да са по-уязвими към бъдещи щети. А изменението на климата прави много природни събития като пожари и нашествия на вредители по-интензивни и чести, което затруднява възстановяването на горите“, казва Радост Станимирова, научен сътрудник в WRI.
В умерените и бореални региони като Русия и Северна Америка, дърводобивът и горските пожари – често предизвикани от мълнии или човешка дейност, а след това разпалени от изменението на климата – са основните двигатели на загубата на гори.
Как новите данни могат да помогнат за опазването на горите?
Благодарение на усъвършенстван модел с изкуствен интелект и сателитни изображения, откритията представляват значителен напредък в горската интелигентност. Чрез точно определяне на основните причини за загубата на гори на различни места, данните позволяват на политиците, компаниите и общностите да разработят по-целенасочени решения за справяне с обезлесяването.
WRI има някои незабавни препоръки, включително укрепване на правата върху земята на коренното население и местните жители, разработване на политики, които отразяват местните реалности в земеделието и земеползването, подобряване на начина, по който се управляват и наблюдават горите, и гарантиране, че инфраструктурата и разширяването на селското стопанство се ръководят от силно екологично планиране.
В доклада се подчертава също, че динамиката на местното земеползване се формира от глобалните пазарни сили. За тази цел трябва да се прилага Регламентът на ЕС за обезлесяването, който изисква от доставчиците на палмово масло, дървен материал, кафе, говеждо месо и други стоки да докажат, че производството им не е довело до изсичане на гори.
Междувременно, добавят изследователите, намаляването на риска от горски пожари изисква екосистемно-специфично управление на пожарите и системи за ранно предупреждение.
