Нов индекс идентифицира страните, които са най-уязвими към климатични сътресения. Повече от два милиарда души живеят в държави от „червената зона“, където рискът от голяма опасност или бедствие е висок, а достъпът до финансиране намалява, разкрива индексът. Две трети от 65-те държави в този списък с най-голям риск са в Африка. В регистъра обаче има и две страни от Европа – Кипър и Украйна.
Създаден от Колумбийското училище за климата в САЩ с подкрепата на Фондация „Рокфелер“, Индексът за уязвимост към климатичното финансиране (CliF) е предназначен да предостави по-цялостни оценки на риска и в крайна сметка да помогне за насочване на помощта към тези, които най-много се нуждаят от нея.
Защо Кипър и Украйна са в „червената зона“?
Червената зона е доминирана от страните от Субсахарска Африка, които съставляват 43 (66%) от 65-те страни в опасната зона, където климатичната уязвимост и финансовата слабост се припокриват.
Индексът дава четири прогнози за всяка държава: използвайки времева линия за 2050 г. или 2080 г., както и „оптимистични“ и „песимистични“ климатични сценарии.
10 африкански държави се появяват в долната десетка на всичките четири сценария: Ангола, Бурунди, Гамбия, Гвинея-Бисау, Еритрея, Лесото, Малави, Южен Судан, Судан и Замбия.
Салием Факир, изпълнителен директор на Африканската фондация за климата, казва, че индексът допълва собствената му работа, застъпваща се за „по-системни подходи към адаптацията в Африка за страни, страдащи от високи дългове“.
Украйна и Кипър също се появяват в червената зона – Кипър в оптимистичния вариант за 2050 г., песимистичния за 2050 г. и песимистичния за 2080 г., а Украйна в оптимистичния за 2050 г. и оптимистичния за 2080 г. сценарий.
Това се дължи предимно на опасности, несвързани с климата, които въпреки това са включени в данните. Кипър е предразположен към земетресения, докато конфликтът в Украйна прави държавата уязвима.
Тези фактори влияят върху управлението на бедствия, системите за адаптация към климата и натиска върху финансите, обясняват от Колумбийското училище за климата и фондация „Рокфелер“.
Европейските държави са по-добре представени в списъка с най-добре подготвените да се справят с климатичните сътресения страни. Осем от тези 10 държави са членове на ОИСР, а половината са в Европа – Дания, Естония, Норвегия, Швейцария, Швеция, както и Южна Корея, Япония и САЩ.
Как дългът увеличава уязвимостта към климатичните промени?
„Климатичните сътресения стават все по-чести и интензивни, но много от нациите, изправени пред най-големите заплахи, също са силно задлъжнели, което ограничава достъпа им до финансовите пазари“, обяснява Джеф Шлегелмилх, доцент по професионална практика в областта на климата и директор на Националния център за готовност за бедствия в Колумбийското училище по климата.
Топлинните вълни, наводненията, циклоните, сушите и други екстремни събития се увеличават с затоплянето на климата. Въпреки че прогнозите са изпълнени с несигурност, тези климатични бедствия биха могли да доведат до повече от 14,5 милиона смъртни случая и 12,5 трилиона долара глобални икономически загуби до 2050 г., според Световния икономически форум.
Междувременно Програмата на ООН за околната среда (UNEP) изчислява, че годишният недостиг на финансиране за адаптация – сумата, от която страните се нуждаят, за да се адаптират към изменението на климата – може да достигне 387 милиарда долара годишно.
В същото време, високите разходи по заеми и ограниченият достъп до финансиране държат много държави в капан на цикъл на реагиране и възстановяване при климатични бедствия, неспособни наистина да напреднат в смекчаването и адаптирането си към изменението на климата.
„Традиционните модели за помощ, базирани на БВП на глава от населението или ниво на доходи, не отчитат уникалните и нарастващи рискове от излагане на климатични промени, както и ограничения достъп до капитал за управление на тези рискове. Индексът за уязвимост на CliF предоставя по-реалистична картина на риска, включително достъпа до финансиране за справяне с климатичните уязвимости“, добавя Шлегелмилх.
