Група от фондове, подкрепяни от 20-те най-големи икономики в света, насочени към финансиране на проекти за преход към климата, трябва да бъдат по-целенасочени и да работят с по-голяма ефективност, за да подобрят бавния темп на изплащане, показва доклад на работната група за устойчиво финансиране на Г-20, цитиран от Reuters.
Г-20 заяви, че тъй като фондовете за климата и околната среда имат различни изисквания за акредитация и програмиране, настоящите механизми представят „фрагментирани и отнемащи време“ пътища за достъп до техните ресурси.
Заедно Зеленият климатичен фонд, Инвестиционните фондове за климата, Фондът за адаптиране и Глобалният екологичен фонд имат годишен капацитет за поемане на задължения от 4 до 5 милиарда долара, като плащанията възлизат на общо 1,4 милиарда долара през 2022 г. Тяхното съотношение на изплащане към одобрение варира от 76% за Глобалния екологичен фонд до 31% за Зеления фонд за климата.
Данните са част от независим преглед, разрешен от Г-20, който отбеляза, че докато тези средства представляват малък обем в сравнение с други публични и частни източници, те предоставят концесионни ресурси, които са от ключово значение за подпомагане на ефективен климатичен преход в развиващите се икономики.
Препоръки в доклада
Независимият преглед препоръча фондовете за климата да приемат целеви мерки за повишаване на ефективността, включително рационализиране на процесите на акредитация, съкращаване на времето за одобрение на проекти и ускоряване на плащанията.
Препоръките включват сътрудничество за хармонизиране на процедурите в подкрепа на интеграцията и намаляването на транзакционните разходи, с цел да работят като система. Прегледът също така призова фондовете за климата да подкрепят проактивно инвестиционните платформи, изградени от държавите, като се изместят от фокуса върху подкрепата на отделни проекти към стратегии, ръководени от държавите.
„Мониторингът на ефективното прилагане на препоръките на доклада ще се извършва през следващите председателства на Г-20 в сътрудничество с вертикалните фондове за климата и околната среда, като се отбелязва неговият доброволен характер“, се казва в доклада за устойчивото финансиране на Г-20.
Призив на Бразилия
Бразилия използва своето председателство на Г-20, за да настоява за начини за увеличаване на финансирането за развиващите се страни, като твърди, че те изостават в прехода към икономики с ниски въглеродни емисии, като същевременно все повече понасят тежестта на въздействието на изменението на климата.
Координаторът по финансовото проследяване на страната Татяна Росито казва, че препоръките за фондовете за климата, както и пътната карта за реформиране на многостранните банки за развитие, за да се увеличи капацитетът им за отпускане на заеми, са важни резултати от срещата на финансовите министри от Г-20, предвид връзката им с необходимостта от мобилизиране на повече ресурси за финансиране на климатичния преход.
Министърът на околната среда на Бразилия Марина Силва, говорейки заедно с Росито на пресконференция на срещите на МВФ и Световната банка, каза, че националните лидери, които ще се съберат на срещата на върха на Г-20 в Рио де Жанейро през ноември, „ще черпят от тази основа“.
„Дори в геополитически контекст на повишено напрежение, което можеше да попречи на способността ни да постигнем консенсус, беше възможно да насърчим разбирането, че проблемът с климата изисква колективни усилия и широко сътрудничество, независимо от нашите различия“, каза Силва.
