В търсене на подходяща дефиниция на термина доброволчество, осъзнавам, че има различни определения, които са валидни и зависят от вътрешните подбуди и защо решаваме да помагаме. Спомням си първите ми дни в центърa за безплатна правна помощ, в който като младши юрист се учех да комуникирам с хора в неравностойно положение, които сякаш проглеждаха, след като получаваха правен съвет на разбираем и достъпен език.
Макар и подбудите ми тогава да бяха свързани с развитие на умения, опитът, който получих беше безценен, защото за първи път разбрах какво е многообразие в истинския смисъл на думата. Опитът ми продължи от правния център, до дом за самотни майки, както и подкрепа на бежанци, разговори с възрастни, но най-важното, което постигнах е, че обогатих гледната си точка, станах съпричастна на болката и щастието на хората, и се запознах с най-уникалните хора на света.
Едва 10 % от българите участват редовно в доброволчески дейности
Според данни на Европейския парламент от 2016, едва 10 % от българите участват редовно в доброволчески дейности, като най-често подкрепят гражданските организации и тяхната кауза, свързани със защита на околна среда, работа с бежанци, ремонти на жилища за семейства и хора в нужда, модернизация на детски болници и др. Нуждите са различни и много, поставящи въпроса дали повишаването на индивидуалните финансовите дарения, всъщност постигат същия ефект като доброволчеството.
Финансовата подкрепа е изключително важна, но за да бъде постигнато нужното въздействие, тя трябва дa e обвързана и доброволен труд, който всъщност допринася и за бенефициентите, и са самите участници.
Доброволчеството представлява средство за сплотяване на обществото, основано на ценности на солидарност, доверие и търсене на решение на значими проблеми, водещи до активизиране на гражданското общество. Доброволчеството носи и икономическа стойност, допринасяйки между 5-8% към брутния вътрешен продукт (БВП). Изграждането и създаването на партньорства между представители от частния сектор и граждански организации, може да служи като средство за обогатяване и да предложи ефективни решения и ресурси.
Липсата на регулаторна уредба
Ниският процент на ангажираност в доброволчеството, може да се обясни с липсата на регулаторна уредба, както и с липса на традиции в Източна Европа. В България въпросът за уредбата на доброволния труд става все по-актуален поради сегашните консултации, свързани със Закона за доброволчеството.
Нуждата от промяна в законодателството донякъде обяснява и ниската ангажираност на хората, които предпочитат да дадат материално дарение вместо да взимат отпуск от работа или да рискуват здравето си, особено в случаите, свързани с пандемии или кризисна ситуации като наводнения или земетресение.
Част от въпросите, които новият законопроект се стреми да уреди са свързани с видовете доброволчество и тяхната регулация, защита на доброволците, заплащане на разходи и данъчни облекчения, ангажименти и на държавата и работодателите. Според доклад на UNECE от 2019, доброволчеството може да играе важна роля в постигането на Целите за устойчиво развитие 2030, затова е нужно участниците в процеса да припознаят своята кауза и да бъдат подкрепени в справянето с проблема, за който търсят решение.
Оценява ли се достатъчно доброволчеството у нас?
Фокусирайки се дори на 10% процента доброволци в България и техният труд, може да се установи, че дейността им не е напразна, а въздействието от дейността им е значима и това може да служи за мотивация за повече хора. Примерите за солидарността ни са много и те трябва да бъдат отчетени: събиране на средства за болнични грижи, грижа за пчели, домашни любимци и животни; почистване на реки, засаждане на гори; ремонт и модернизация на детски болници; безценен труд на медици и медицински работници, и доброволци по време на Covid-19; подкрепа на семейства в наводнени райони и изграждане на домове; посрещане на бежанци и отваряне на домовете ни; изпращане на доброволци в земетръсни зони и опасни места; изпращане на генератори, лекарства, дрехи и консумативи за безкрайно нуждаещите.
Доказателствата за добрината и съпричастността ни е видима, но често хората, предлагащи труда си и времето си, остават неоценени и често пътуват на свои разноски и поемат свой риск. Дали сме се замисляли за това, дали разбираме цената, която те рискуват да заплатят? Много се въпросите, а несигурността и нуждата от подкрепа расте всеки ден.
Дори компаниите чрез различни инициативи насърчават и подкрепят доброволчеството, като се наблюдава една по-структурирана практика за отчетност, свързана с ESG и корпоративното дарителство. Опциите, които компаниите предлагат са различни, от доброволчески труд до дарителство по ведомост или включване към колаборативни дейности, като инициативата на TimeHeroes „Доброволчеството е ценност“.
Доброволчеството е безкористна нужда да помагаш и даряваш, което има нужда от своята подкрепа, за да се развива и да достигне до повече хора!
Статията е подготвена в партньорство с ESG Lab и е част от информационната кампания “Устойчив начин на живот”. Автор е Оля Пенева, Експерт бизнес и човешки права, Мениджър ESG Help Desk, ESG Lab в Стопански факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Визиите на кампанията можете да намерите ТУК.
Прочетете още:
Младите хора и участието им в борбата с климатичните промени
