Държавите от ЕС намалиха обхвата на закон, който трябва да накара компаниите да преследват нарушенията на човешките права и вредите за околната среда във веригите си за доставки, съобщава Гардиън.
Директивата за надлежна проверка, която беше договорена през декември, но почти провалена, след като второстепенен коалиционен партньор в германското правителство оттегли подкрепата си, беше одобрена от държавите-членки след едномесечно търсене на компромис и допълнително лобиране от Франция и Италия.
Лара Уолтерс, холандски евродепутат от лявоцентристката група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D), която ръководи преговорите за Европейския парламент, заяви, че
новият закон ще ключов и ще помогне бизнесът да спре да отклонява погледа си от истинското човешко нещастие и унищожение.“
Тя обаче критикува страните членки, които упорито отлагаха приемането на споразумението.
Белгийското правителство, което е ротационен председател на Съвета на ЕС, постигна компромис, който ограничава броя на компаниите, които попадат в обсега на закона. Новото споразумение се прилага за компании с повече от 1000 служители (в сравнение с 500) и нетен оборот от 450 милиона евро – три пъти повече от предварително договорената сума.
На каква цена беше одобрен законът?
Екологичните групи смятат, че промените ще изключат 70% от компаниите, които законът е трябвало да обхване.
Правителствата на ЕС убиха две трети от закона и въздействието, което той можеше да има. Страните от ЕС одобриха така необходимия закон за надлежна проверка, но на каква цена? Останахме със слаба рамка, която сега покрива само малка част от всички големи компании“, каза Уку Лилевали, служител по политиката за устойчиво финансиране във WWF.
Правилата, които трябва да бъдат гласувани в Европейския парламент, преди да влязат в сила, предоставят рамка за общностите да съдят компании от ЕС за нарушения на правата на човека и вреда за околната среда в техните вериги за доставки.
Но усилията за смекчаване на правилата означават, че по-малко компании ще трябва да си поставят цели за намаляване на замърсяването и приемане на планове за преход към климата, отколкото беше договорено по-рано. Също така бизнесът ще има повече време, за да се съобрази с новия регламент.
Държавите-членки също премахнаха разпоредба, която би принудила компаниите да предложат на мениджърите финансови стимули за постигане на климатичните цели.
Според Аурели Скробик, активист за корпоративна отчетност в Global Witness, новита правила са обидни.
Този закон е сянка на това, което трябваше да бъде – и това, което преговарящите се споразумяха през декември. Все пак изпитваме облекчение, че поне вече има някакъв закон“, заяви тя.
Рискове – тежест върху МСП и съдебни спорове
Противниците на закона твърдяха, че той би поставил твърде голяма тежест върху малките и средни предприятия (МСП) и би повишил опасността от възникване на много правни предизвикателства.
Маркус Байрер, генерален директор на лобистката група BusinessEurope, каза, че новите правила добавят „несравними задължения“ и налагат сурови санкции на компании, които биха ги изложили на съдебни спорове.
МСП, въпреки че теоретично са извън обхвата на директивата, ще бъдат негативно засегнати, тъй като съставляват най-голямата част от веригите за създаване на стойност“, смята той.
От Китайската търговска камара към ЕС заявиха, че законът „може да бъде много тревожен“ и предупредиха за възможни смущения в търговията и увеличения на разходите.
Призоваваме за спешно изясняване. ЕС трябва да се въздържа от издигането на пазарни бариери, които пречат на производителите извън блока“, се казва в изявлението на Китайската търговска камара към ЕС.
Индустриални групи намериха подкрепа от Германската партия на свободните демократи, която се противопостави на закона, след като преди това се съгласи с него. Това предизвика публична битка в управляващата коалиция на Германия от лявоцентристката Социалдемократическа партия и Зелените.
Ако нарушим думата си, след като сме обещали подкрепата си в Брюксел, рискуваме да загубим доверието, което ни е гласувано“, каза германският външен министър Аналена Бербок от Зелените през февруари.
Германското правителство се въздържа при гласуването миналата седмица, което осигури достатъчно гласове за приемането на закона, но едва след като Италия го подкрепи.
