Всички ежедневно следим десетки инфлуенсъри, които популяризират модни брандове, козметика, храни или услуги сред своите хиляди, дори милиони последователи в социалните мрежи, предимно TikTok и Instagram. През последното десетилетие сме свидетели на бързо нарастване на свръхконсумацията, a инфлуенсърите са движещата сила с огромното си влияние върху решенията на потребителите за покупка.
Наскоро обаче се появи нова порода инфлуенсъри – т.н. “деинфлуенсъри”, които карат потребителите да се замислят дали наистина имат нужда от даден продукт или услуга. За разлика от традиционните си колеги, деинфлуенсърите печелят влиянието си, като казват на хората да вземат по-осъзнати решения за покупка и ги информират за неща, които не трябва да купуват.
Тенденцията идва в момент, когато социалните медии станаха решаващи за маркетинга на продукти и услуги – особено за по-младите потребители. Скорошно проучване показва, че 87% от анкетираните хора са следвали марка, посетили са нейния уебсайт или са направили покупка онлайн, след като са видели продукт, рекламиран в социалните медии, което прави визуалните платформи като Instagram и TikTok доходоносни за промоции.
Какво е деинфлуенсъри?
Деинфлуенсърите също са инфлуенсъри, които обаче се стремят да повлияят на вашите навици за харчене. Но вместо да подкрепят продуктите, те са склонни да казват на своите последователи какво не трябва да купуват – дали защото е надценено, потенциално вредно или етично съмнително.
“Деинфлуенсингът е нововъзникваща тенденция в социалните медии, която обезсърчава потребителите да купуват определени продукти, които деинфлуенсерът е счел за снизходителни, неефективни или не си струват парите”, казва Крис Руби, анализатор на социалните медии и президент на Ruby Media Group, предава cnn.com.
Марките и компаниите плащат на инфлуенсъри, за да предлагат стоки и услуги на своите последователи, карайки потребителите на социалните медии да купуват определени продукти. Деинфлуенсърството е обратно на това.
“Вместо да кажат купете това, те казват – не купувайте това. И двете са форми на влияние. Не е по-различно от казването “Гласувайте за този кандидат” срещу “Ето защо не трябва да гласувате за този кандидат”, казва Руби.
Вместо да купуват куп неща, рекламирани от популярни лица в социалните медии, които не им трябват, тази тенденция подтиква потребителите да преценят дали имат нужда от даден артикул, преди да похарчат пари за него.
Как започна тази тенденция?
Тенденцията започна да набира сила в TikTok, където вирусната природа на платформата я тласна към широка популярност. Можете да видите микро- и нано-инфлуенсъри да създават кратки видеоклипове с автентични отзиви за популярни продукти, за да разубедят хората да купуват във всяка една тенденция. Тенденцията продължава да процъфтява в платформата, като етикетът #deinfluencing вече се използва в над 582 милиона публикации.
Деинфлуенсингът се разрастна в Instagram и YouTube, които някога бяха широко използвани за проучване на марки и продукти, преди да се направи покупка. Можете дори да видите теми, където хората активно участват в дискусии за това какво и защо да не купувате. Потребителите започнаха да изпитват умора от инфлуенсъри, ставайки все по-предпазливи към прекалено промоционалното съдържание.
Проучване на EnTribe, цитирано от influencermarketinghub.com, установява, че само 12% от респондентите биха приели продукт, който инфлуенсър популяризира. От тези, които са закупили продукт, популяризиран от инфлуенсъри, 42% от анкетираните съжаляват за покупката си.
Всички тези фактори допринесоха за нарастващото желание за автентичност сред потребителите. Това доведе до нарастващо доверие в генерираното от потребителите съдържание и препоръки от микро- и нано-инфлуенсъри.
Потребитеките стават все по-загрижени за околната среда
Тъй като потребителите стават все по-загрижени за свръхпотреблението и въздействието му върху околната среда, те се опитват да купуват по-малко и да харчат парите си за „етични“ продукти. McKinsey установява, че продуктите, които имат претенции, че са по-устойчиви, отбелязват непропорционален ръст през последните пет години в сравнение с продукти, които не са свързани с ESG.
Купуването на по-малко стоки и услуги има смисъл и от икономическа гледна точка, тъй като населението като цяло започва да усеща въздействието на нарастващите разходи за живот. Друго проучване на McKinsey установява, че въпреки че потребителите пазаруват също толкова често през 2024 г., колкото и през 2023 г., те купуват по-малко артикули.
Тези цифри показват значителна промяна в поведението на потребителите при покупка, която съвпада с тенденцията на деинфлуенсърите.
