Две екологични неправителствени организации, ClientEarth и Oceana, заведоха дело срещу правителството на Испания, твърдейки, че властите не са разследвали и санкционирали кораби под испански флаг, заподозрени в незаконен риболов във водите на Западна Африка.
Делото, заведено в Мадрид, обвинява държавата в пренебрегване на задълженията им съгласно законодателството на ЕС, като игнорират кораби, които многократно са изключвали системите си за проследяване, докато оперират край бреговете на Сенегал и Гвинея Бисау.
Риболов „на тъмно“
В основата на правното предизвикателство е използването на системи за автоматична идентификация (AIS). Тази технология за проследяване е задължителна за всички лодки с дължина над 15 метра и поддържа безопасността и прозрачността в риболовната индустрия.
Анализ на организацията с нестопанска цел Global Fishing Watch разкри, че няколко плавателни съда под испански флаг изглежда са затъмнили системите си за продължителни периоди между 2020 г. и 2023 г. Твърди се, че един от плавателните съдове е изключил своя AIS за повече от година през този период.
„Това, което ни озадачава, е защо тези кораби изключват публичните си идентификационни сигнали, оставайки „на тъмно“ за толкова дълги периоди“, казва Нилс Курси, адвокат в ClientEarth.
Неправителствените организации твърдят, че подобна дейност може да прикрие незаконни практики, които не само заплашват морското биоразнообразие, но и подкопават икономиките и продоволствената сигурност в един от най-натоварените региони в света, що се отнася до риболова.
„Тази липса на прозрачност може да бъде свързана с измама“, добавя Курси.
През 2023 г. неправителствените организации официално поискаха от испанските власти да разследват аномалиите с AIS. Те твърдят, че Испания е отказала да направи това, което е и предизвикало съдебното действие.
Правни вратички и глобални последици
Що се отнася до правните задължения в глобализираната риболовна индустрия, водите са мътни.
Испанските власти твърдят, че нямат юрисдикция да действат срещу граждани или компании, опериращи извън водите на ЕС, освен ако плавателните съдове не са в международния черен списък. Неправителствените организации твърдят, че тази позиция противоречи на правото на ЕС.
„Законодателството на ЕС изрично забранява на своите граждани и компании да участват или подкрепят незаконен риболов навсякъде по света. Ако го направят, държавите-членки трябва да ги идентифицират и санкционират, независимо дали тези кораби са част от официални черни списъци“, посочва Игнасио Фреско Ванзини, старши политически съветник в Oceana.
Много испански компании създават съвместни предприятия с местни фирми или променят флага на кораби в страни като Сенегал или Гвинея Бисау, което им позволява да се възползват икономически от богатите западноафрикански риболовни зони, като същевременно заобикалят разпоредбите на ЕС. Въпреки че технически работят съгласно местните закони, такива кораби все още са собственост на испански юридически лица.
Незаконният риболов – по-широк европейски проблем
Съдебният иск идва на фона на засилващия се контрол на световните риболовни практики. През февруари 2025 г. няколко неправителствени организации обвиниха френското правителство за неспособността му да прекрати дънното тралене в морските резервати, твърдейки, че властите са пренебрегнали вредните практики в защитените зони.
Междувременно на Сенегал беше издадено предупреждение за „жълт картон“ от ЕС през 2024 г. поради неспособността му да контролира незаконните риболовни дейности. Но някои държави увеличават усилията си за защита на естествените си местообитания. Финландия и Швеция обединиха усилията си през 2024 г., за да се справят с незаконния улов на сьомга, докато Португалия разшири морските си защитени зони, което ѝ даде най-голямата подобна мрежа в Европа.
Интерес към рибните запаси на Западна Африка
Крайбрежието на Западна Африка е една от най-продуктивните риболовни зони в света, привличайки флоти от Китай, Русия, Корея и ЕС. Забележително е, че испанските кораби представляват 73% от общия брой чуждестранни индустриални флоти, които ловят риба тук. Чрез споразумения за партньорство в устойчиво рибарство (SFPA) корабите на ЕС могат законно да ловят излишни запаси в изключителни икономически зони в замяна на финансова компенсация. Но тези договорености сега са под напрежение.
Споразумението на ЕС със Сенегал, което позволяваше на корабите на ЕС да се насочват към риба тон и хек, не беше подновено, след като на страната беше показан жълт картон. Споразумението на Гвинея Бисау остава непокътнато, което позволява на корабите на ЕС да ловят риба тон, скариди и главоноги като калмари и октоподи.
Според Международната организация по миграция доходите на дребните западноафрикански рибари са намалели с около 40% през последните години. В Сенегал, където риболовът е косвено отговорен за повече от половин милион работни места, уловът на риба е намалял със 75% през последното десетилетие.
С изчезването на рибните запаси местните общности са изправени пред рискове, вариращи от несигурност на храните до загуба на работа и принудителна миграция. Ако ClientEarth и Oceana спечелят делото си, испанските власти може да бъдат принудени да разследват големите сиви зони в риболова – и може би да започнат да се занимават с тези проблеми.
