Ръководена от Дания, група от държави реши да си постави изключително амбициозна цел – да премахнат от атмосферата повече въглероден диоксид, основния източник на глобалното затопляне, отколкото излъчват.
Групата на „отрицателните емитери“ бе създадена от Дания, Финландия и Панама и има за цел да постигне тази цел чрез намаляване на емисиите, защита и разширяване на горите и инвестиране в нови технологии.
Всъщност Панама вече е постигнала целта с огромните си гори, които действат като мащабен уловител на въглерод. Финландия и Дания се надяват да постигнат това съответно до 2035 г. и 2045 г., предава Евронюз.
Как могат държавите да се превърнат в отрицателни емитери?
Огромно предизвикателство е първо да станем въглеродно неутрални, а след това и въглеродно отрицателни, но все още не сме стигнали до там. Ние наистина се стремим към това“, заяви Кай Микканен, министър на околната среда на Финландия.
За богатата скандинавска страна стратегията е тройна. Тя ще намали емисиите, особено в енергийния сектор, ще разшири горите и ще инвестира в технологии за улавяне и отстраняване на въглероден диоксид. Целта е затоплящите планетата емисии да се улавят от достигането им до атмосферата и след това да се транспортират до мястото, където могат да бъдат постоянно съхранявани под земята.
Много експерти предупреждават, че технологията за улавяне и съхранение на въглерод работи, но е скъпа. Тя все още е в ранните дни на внедряване, така че не е налична в мащаб. Има около 40 големи проекта за улавяне на въглероден диоксид в експлоатация по целия свят, които извличат приблизително 45 милиона тона вредни емисии всяка година, според Международната агенция по енергетика. Това е малко количество – приблизително 0,1 процента от 36,8 милиарда тона, изхвърлени в световен мащаб, както е отчетено от Global Carbon Project.
Реалистично решение ли е улавянето на въглерод?
Десетилетия на улавяне на въглероден диоксид показаха, че то е неефективно, неикономично и рисковано за общностите. Няма как самата индустрия, която ни доведе до ръба на климатична катастрофа, да ни спаси от нея“, казва Ники Райш, програмен директор за климата и енергията в Центъра за международно екологично право.
Дан Йоргенсен, министър на околната среда на Дания, признава, че предстои дълъг път.
Очевидно това е голяма стъпка, особено ако искате да внедрите технология, която все още не е напълно разработена“, казва той.
За разлика от Панама и Финландия, Дания няма обширни гори и вижда новите технологии като решаващи за постигане на целите си. Страната наскоро направи първа копка на ново съоръжение за улавяне на въглерод, което се очаква да заработи до 2026 г.
Когато решихме да направим първия офшорен вятърен парк през 1991 г., много хора клатеха глави, мислейки, че това е лудост, защото е твърде скъпо. Но ние го направихме и сега офшорната вятърна енергия може да се конкурира с изкопаемите горива по цена почти навсякъде по света. Днес почти 50 процента от електроенергията в Дания идва благодарение на вятъра“, казва Йоргенсен.
Улавянето на въглерод все още може да звучи като „вуду“, но технологията ще бъде нормализирана в рамките на 10 до 15 години, тъй като държавите инвестират в нея и разходите намаляват“, уверен е и Миканен.
Прочетете още:
