Едно от предизвикателствата, пред които са изправени урбанистите, докато се опитват да създадат благоприятни за климата градове, е как да построят нови сгради. Известно е, че обичайните материали, като стомана и цимент, са трудни за декарбонизиране, но въпреки това броят на хората, живеещи в градовете, може да се увеличи до 80 процента от общото население до 2100 г. А това потенциално изисква повече ново строителство между сега и 2050 г., отколкото между сега и началото на индустриалната революция.
За да посрещнат тази нужда, без да изразходват оставащия въглероден бюджет на човечеството, авторите на ново проучване, публикувано във вторник в Nature Communications, предложиха изненадващо решение.
„Можем да настаним новото градско население в средноетажни сгради – тоест от 4 до 12 етажа – направени от дърво“, каза водещият автор на изследването и учен от Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата (PIK) Абхиджиет Мишра в прессъобщение.
Дърво или цимент?
Тежката промишленост е отговорна за почти 40% от емисиите на въглероден диоксид в световен мащаб, а производството на стомана и цимент са две от трите тежки индустрии с най-големи емисии, според института Брукингс. Настоящият процес на производство на стомана изисква въглища както за генериране на достатъчно топлина, така и за химическо превръщане на рудата в желязо. Производството на цимент освобождава въглероден диоксид по време на химическия процес, който извлича калциев оксид от варовик. Производството на суровини, включително цимент и стомана за нови сгради, е отговорно за 10% от въглеродните емисии през 2020 г., а използването на същите тези материали за ново строителство може да използва от 35 до 60% от въглерода, който все още можем да изгорим, и да поддържа глобалното затопляне под два градуса по Целзий, отбелязват авторите на изследването.
За сравнение, строителството с дърво има много предимства.
„Дървото е възобновяем ресурс, който обикновено носи най-ниския въглероден отпечатък от всеки сравним, използван за първи път и строителен материал“, пишат авторите на изследването. „Освен това въглеродът, съхраняван в дървесината, който е абсорбиран от атмосферния въглероден диоксид чрез фотосинтеза, е частично запазен, когато дървесината се използва като строителен материал, което я прави дългосрочен поглъщател на въглерод.“
Устойчиво строителство
Изследователите изчисляват, че ако могат да бъдат построени нови дървени сгради със среден етаж за 90% от жителите на новите градове, това ще спести 106 гигатона емисии на въглероден диоксид до 2100 г. Новите сгради няма да бъдат изградени от шперплатови дъски на единични семейни домове, а по-скоро кръстосано ламиниран дървен материал, продукт, в който дървото е наслоено в здрава, но лека конструкция, която може да се използва за по-високи сгради“, обясни The Hill.
Все пак цялата тази дървесина трябва да дойде отнякъде и това е мястото, където някои природозащитници бият тревога. Авторите на изследването изчисляват, че дървените градове на бъдещето ще изискват увеличение от 149 милиона хектара в дървесни насаждения до 2100 г., както и повече реколта от незащитени естествени гори. Те казаха, че това може да се постигне без сериозно въздействие върху производството на храните. Дървесните насаждения обаче имат по-малко биоразнообразие от естествените гори и някои зелени защитници се възпротивиха на план, според който всички гори ще бъдат изчистени.
„Това би било катастрофа за природата и за климата“, каза пред The Guardian Сини Ераяя, ръководител на кампанията за храна и гори в Европа на Грийнпийс. „Естествените гори с биоразнообразие са по-устойчиви на суша, пожари и болести, така че са много по-безопасно хранилище на въглерод от дървесните насаждения, които видяхме да изгарят това лято от Португалия до Калифорния. Дървесината може да играе по-голяма роля в строителството, но да се удвоят световните дървесни насаждения за сметка на безценната природа е просто лудост, когато дори скромните намаления в отглеждането на месо и млечни продукти биха освободили необходимата земя.“
Опазване на защитените гори
Авторите на изследването признаха важността на биоразнообразието на горите и казаха, че е от съществено значение всички понастоящем защитени гори да останат такива.
„Изричното опазване на тези защитени територии е от ключово значение, но все пак създаването на дървени насаждения за сметка на други незащитени природни територии би могло по този начин допълнително да увеличи бъдещата загуба на биоразнообразие“, каза съавторът на изследването Александър Поп, който ръководи група за управление на земеползването към PIK, се казва в прессъобщението.
Изследователите повтарят мнението, че намаляването на използването на земята за производство на месо и млечни продукти е един от начините да се осигури място за повече дървета. В крайна сметка проучването разкрива, че има възможност секторите на строителството и използването на земята да работят заедно за решения за климата.
„Ключовото предизвикателство за глобалната устойчивост е дълбоката съвместна трансформация на използването на земята и строителството“, каза съавторът на изследването и почетен директор на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата Джон Шелнхубер в прессъобщението. „Ако бъдат внимателно интегрирани, тези два сектора могат да премахнат и съхраняват важни количества въглерод от атмосферата, без да застрашат продоволствената сигурност или биоразнообразието. Това може да се превърне в климатичното решение, което отчаяно търсим.“
