Прекратяването на огъня във войната на САЩ и Излаел срещу Иран ще осигури така необходимата помощ на икономиките, засегнати от най-тежката енергийна криза в историята на света, но надеждите, че примирието бързо ще възстанови нормалните потоци от петрол и газ от Близкия изток, почти сигурно са неоснователни, предупреждава Ройтерс.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп се съгласи на двуседмично прекратяване на огъня, при условие че Иран спре блокадата си върху доставките на петрол и газ през Ормузкия проток, тесният воден път, през който обикновено се осъществява около една пета от световната търговия с петрол. Иранският външен министър Абас Аракчи заяви, че Техеран ще спре контраатаките и ще гарантира безопасно преминаване на корабите, преминаващи през пролива.
Колко бързо обаче ще влезе в пълна сила прекратяването на огъня, остава неясно. Иран предприе допълнителни атаки срещу Израел и страните от Персийския залив малко след съобщението на Тръмп, което подчертава крехкостта на сделката. Войната, която вече е в шестата си седмица, е отнела над 5000 живота в дузина страни и е нанесла сериозни щети на жизненоважна регионална инфраструктура, включително нефтени и газови съоръжения.
Финансовите пазари въпреки това приветстваха новината. Японският индекс Nikkei скочи с 5% до едномесечен връх, докато цените на суровия петрол Brent се сринаха с около 13% до около 95 долара за барел до 03:00 GMT (06:00 източноевропейско време), след като търговците предвидиха краткосрочно облекчаване на рисковете за доставките.
Незабавно облекчение
Временното спиране на бойните действия и повторното отваряне на Ормузкия проток ще позволи на износителите от Близкия изток да превозват значителни количества петрол, блокирани в Персийския залив от началото на военните действия, предлагайки на световните енергийни пазари известно незабавно облекчение.
Около 130 милиона барела суров петрол и 46 милиона барела рафинирани горива в момента се намират на около 200 танкера в региона, според данни на аналитичната фирма Kpler. Други 1,3 милиона тона втечнен природен газ също са блокирани на кораби, чакащи безопасно преминаване.
За Азия, която разчита на Близкия изток за 60% от вноса си на петрол и 80% от вноса на газ, прекъсването е особено тежко. Няколко държави бяха принудени да ограничат промишленото производство и да намалят доставките на гориво след рязкото намаляване на доставките. Следователно освобождаването на тези блокирани обеми би облекчило най-острия натиск върху азиатските икономики и енергийни системи.
Безпрецедентната блокада на Ормузкия проток причини сериозни смущения на световните пазари на корабоплаване, като рязко намали наличността на танкери, изтласквайки товарните тарифи до рекордно високи нива. Много собственици на кораби вероятно ще останат изключително предпазливи относно повторното навлизане в региона по време на ситуация, която в най-добрия случай е нестабилно и ограничено във времето прекратяване на огъня, опасявайки се, че техните кораби и екипажи биха могли отново да попаднат в капан, ако военните действия се възобновят. Тази предпазливост от своя страна би ограничила всеки опит за възобновяване на нормалните експортни потоци.
Производството на петрол ще изостане
Износът на петрол от Близкия изток през Ормузкия проток се сви с около 13 милиона барела на ден през март, което се равнява на приблизително 13% от световното потребление, според Kpler. Въпреки че Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства успяха да пренасочат някои доставки по алтернативни маршрути, прекъсването принуди регионалните производители да спрат производството си от приблизително 7,5 милиона барела на ден през март, включително 2,8 милиона барела на ден в Ирак и 1,9 милиона барела на ден в Саудитска Арабия, най-големият износител в света, според оценки на Администрацията за енергийна информация на САЩ.
В момента е малко вероятно голяма част от това производство да се възстанови бързо.
Рестартирането на нефтените находища, особено в мащаба, наблюдаван в Близкия изток, е сложен и отнемащ време процес, който може да отнеме най-много седмици. Национални петролни компании като Saudi Aramco и Adnoc от ОАЕ вероятно ще се поколебаят преди да възстановят производството без по-голяма яснота относно трайността на прекратяването на огъня.
Нещо повече, рафинериите, находищата и експортните терминали, повредени от ракетни и дронови удари, ще се нуждаят от месеци, а в някои случаи и години, за ремонт. Регионът е изправен и пред недостиг на специализирано оборудване и квалифицирана работна ръка, което би могло допълнително да забави усилията за възстановяване.
Най-важното е, че без увереност, че ще има достатъчно танкери за товарене на суров петрол, дизел и реактивно гориво, производителите няма да са склонни да рискуват да рестартират находища и рафинерии, само за да установят, че не могат да транспортират продукцията.
Трайни белези
Ако Вашингтон и Техеран се споразумеят за окончателно прекратяване на военните действия, което да доведе до пълното отваряне на Ормузкия проток, търговията с петрол и газ евентуално би могла да се върне към по-нормални операции. Но дори и при този по-оптимистичен сценарий войната вероятно ще остави трайни белези върху глобалното предлагане.
„В средносрочен план пазарът на петрол може да остане с 3 до 5 милиона барела на ден по-затегнат през следващите няколко години от очакванията преди войната, поради щети по експортната инфраструктура и необходимостта от възстановяване на изчерпаните запаси“, казва Сол Кавоник, ръководител на енергийните изследвания в MST Marquee.
Освен ако враждуващите страни не постигнат по-твърдо мирно споразумение, двуседмичното прекратяване на огъня, което сега се оформя, рискува да бъде малко повече от краткосрочен пластир в безпрецедентната глобална енергийна криза.
