Министрите на енергетиката и финансите от Г-7 заявиха, че следят отблизо как войната в Иран се отразява на енергийните и стоковите пазари, инфлацията, както и на цялостната икономическа стабилност и са готови да предприемат „всички необходими мерки“, за да гарантират сигурността и стабилността на енергийните пазари, предава Евронюз.
„Готови сме да предприемем всички необходими мерки в тясно сътрудничество с нашите партньори, включително за запазване на стабилността и сигурността на енергийния пазар. Признаваме значението на координираните международни действия за смекчаване на последиците и запазване на макроикономическата стабилност“, се казва още в съвместното изявление.
Въпреки че лидерите на Г-7 не са се споразумели за никакви конкретни стъпки – като например ново освобождаване на петролни резерви –дискусиите ще проправят пътя за оценка от европейските министри на енергетиката. Днес те ще преразгледат нивата на енергийна сигурност и доставки в целия ЕС, докато блокът се бори да овладее петролна криза, която според Фатих Бирол, ръководител на Международната агенция по енергетика, напомня на 70-те години на миналия век.
МАЕ вече координира освобождаването на 400 милиона барела петрол на 11 март, за да смекчи недостига, причинен от блокадата на Ормузкия проток след атаките на САЩ и Израел срещу Иран, но това се оказа недостатъчно за справяне с покачващите се цени на петрола. Технически експерти от ЕС по петрол и газ се срещат редовно, за да оценят сериозността на ситуацията.
Европейската комисия твърди, че блокът е изправен най-вече пред нестабилност на цените. Днешната среща на министрите на енергетиката има за цел да направи равносметка на текущите резерви на фона на нарастващата непредсказуемост.
Непредсказуеми сценарии
Внезапният спад на цените на петрола и природния газ изпрати ударни вълни през пазарите, покачвайки цената на суровия петрол Brent до 119 долара за барел, в сравнение с около 70 долара преди войната. Анализаторите казват, че цените на петрола могат да скочат до 200 долара на фона на непредсказуеми сценарии от конфликта.
Що се отнася до природния газ, анализаторите прогнозират, че цените могат да скочат до нивата от енергийната криза през 2022 г., когато блокът рязко загуби 45% от вноса си от Русия заради войната в Украйна. Виртуалната среща се проведе ден преди министрите на енергетиката на ЕС да обсъдят сигурността на доставките.
Как реагират Г-7 и ЕС?
Страните от Г-7 увеличиха броя на спешните срещи на фона на усилията за справяне с глобалните икономически последици от войната в Иран, която току-що навлезе във втория си месец.
Признаци за инфлационен натиск и покачващите се разходи по заеми правят надвисналата криза трудна за игнориране от Г-7. С вече покачващите се цени на петрола и газа, сега има опасения, че продължителен конфликт може да преобърне световните вериги за доставки, тъй като ключови стоки, включително торове, са блокирани в Ормузкия проток, критичният воден път, който е ефективно затворен от избухването на конфликта.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в понеделник, че има „голям напредък“ в преговорите с Техеран. Той обаче заплаши с атака срещу ирански електроцентрали, нефтена инфраструктура и потенциално инсталации за обезсоляване, ако сделка не бъде постигната „скоро“ – действия, които биха могли допълнително да изострят спекулациите на световните пазари.
Междувременно Г-7 се съгласи да осигури сигурността на пролива, но едва след края на войната между Съединените щати, Израел и Иран.
В понеделник европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен призова за целенасочени мерки, които да са в съответствие с дългосрочна стратегия, включително намаляване на вноса на изкопаеми горива, стимулиране на производството на възобновяема енергия и създаване на енергиен съюз.
Йоргенсен заяви, че блокът трябва да удвои усилията си по пътя към енергийна независимост, като модернизира своята мрежова инфраструктура – ключов елемент за оптимизиране на потоците от възобновяема енергия и избягване на претоварване и ограничаване на мрежата.
Междувременно някои европейски страни вече започнаха да приемат национални мерки за справяне с кризата. Полша ще въведе таван на цените на горивата от днес, 31 мрат. Унгария и Хърватия въведоха своите тавани на цените още в началото на март.
