Ключова конференция в Италия завърши с основно споразумение за това как да се подобри глобалното биоразнообразие и усилията за опазването на природата. Първоначално страните се събраха на COP16 в Кали, Колумбия, където разискванията бяха прекратени без официално заключение на 2 ноември, след удължение на разговорите с 12 часа. Повторната среща се състоя миналата седмица в централата на Организацията за прехрана и земеделие на ООН в Рим и приключи с успех, съобщава Евронюз.
„Тези дни на усилена работа демонстрираха ангажимента на страните да напреднат в прилагането на Глобалната рамка за биоразнообразието. Оценяваме желанието на всички страни и секретариата на Конвенцията за тяхната отдаденост да продължат да укрепват глобалната програма за биоразнообразие. Само като работим заедно, можем да превърнем Мира с природата в реалност“, заяви в Рим Сузана Мухамад, президент на COP16.
Докато екологичните групи до голяма степен празнуват резултата от срещата, мнозина все още предупреждават, че това е само началото на тежката работа, която предстои.
„Държавите направиха стъпка в правилната посока. Тази необходима стъпка обаче не е достатъчна. Сега започва тежката работа. Инвестирането в природата е екзистенциално. Това е глобална застраховка живот”, каза Ефраим Гомес, директор по глобалната политика във WWF International.
Той предупреждава, че все още има опасения, че развитите нации не са на път да изпълнят ангажимента си за набиране на 20 милиарда долара (19,2 милиарда евро) годишно за развиващите се нации.
„Без значение къде живеете, каква работа имате или икономиката, на която разчитате, природата е в основата на всичко. В Рим страните преодоляха дългогодишна политическа безизходица и се съгласиха с обвързан със срокове план, който ще доведе до избора на постоянен финансов механизъм, предназначен да гарантира, че финансирането достига до местата с най-голямо биоразнообразие на земята“, посочи Джил Хеп, ръководител на политиката за биоразнообразието в Conservation International.
Какво беше договорено?
След интензивни преговори, участниците в COP16 изработиха споразумение, според което до 2030 г. ще бъдат обещани 200 милиарда долара годишно. Това включва план за набиране на 20 милиарда долара годишно финансиране за опазване на природата за развиващите се нации, което ще достигне 30 милиарда долара годишно до 2030 г. Въпреки това решението за нов фонд, предназначен да помогне за ускоряване на потока от финансиране към проекти, беше отложено до 2028 г.
Страните от Африка и Латинска Америка поискаха нов фонд с аргумента, че начинът, по който имат достъп до тези пари в момента, е неефективен и несправедлив. Страните донори се противопоставиха на предложението, като казаха, че ще бъде скъпо да се създаде и управлява. В крайна сметка делегатите се споразумяха относно процес за решаване дали ще бъде създаден нов фонд. Това беше малък напредък, но трудно постигнат компромис, който се възприема като победа за природата.
Астрид Шомакер, изпълнителен секретар на Конвенцията за биологичното разнообразие, каза, че чрез подкрепящите мерки, договорени на COP16, светът ще си даде средствата да запълни недостига на финансиране на биоразнообразието. Страните са установили недостиг на финансиране за биоразнообразието от 700 милиарда долара годишно. В забележително споразумение от 2022 г. страните се съгласиха да мобилизират поне 200 милиарда долара годишно до 2030 г. от публични и частни източници, с междинна цел от 20 милиарда долара (19,2 милиарда евро) през 2025 г.
„Парите са налични. Правителствата използват милиарди в подкрепа на дейности, които унищожават природата. Сега е време да финансираме дейности, които активно защитават и възстановяват ценната природа, която имаме на тази планета“, заяви Андерс Хауг Ларсен, директор за застъпничество във Rainforest Foundation Norway.
По време на разговорите на COP16 участниците също така създадоха Фонд Кали. Той е предназначен да събира приноси от индустрии, които имат комерсиална полза от генетични ресурси, като фармацевтични продукти и козметика. Най-малко 50% от ресурсите на Фонда Кали ще бъдат насочени към коренното население и местните общности, като се признава ролята им на пазители на биоразнообразието. При закриването на конференцията в Рим обаче фондът остава празен.
Какво означава това за природата и биоразнообразието?
Възобновените разговори на COP16 конкретизираха механизмите за ангажименти, поети на COP15, и по-специално Глобалната рамка за биоразнообразие Кунмин-Монреал (GBF), приета през 2022 г. GBF служи като глобална пътна карта за спиране и обръщане на загубата на биоразнообразие до 2030 г. и постигане на пълно екологично възстановяване до 2050 г. Решението е приветствано като еквивалент на Парижкото споразумение, но за биоразнообразието.
Сред 23-те конкретни цели са мерки за защита на 30% от сушата, сладководните и морските зони на планетата до 2030 г., известни като целта 30×30. Рамката също така съдържа цели за постепенно премахване на субсидиите, които вредят на биоразнообразието, намаляване на замърсяването с пластмаса и употребата на пестициди и намаляване на инвазивните видове с 50%. Въпреки че създаването на GBF постави амбициозни цели, COP16 беше от решаващо значение за финализирането на начина, по който тези цели ще бъдат финансирани, наблюдавани и изпълнени.