Миналата сряда Европейската комисия представи бюджетния си план, който включваше противоречивото предложение за обединяване на редица съществуващи програми за финансиране в единен „Фонд за конкурентоспособност“. Идеята обаче разгневи много от страните от ЕС, както и групите на гражданското общество, пише Политико.
Съгласно новия план, целите за биоразнообразие изобщо нямат целево финансиране и ще трябва да се конкурират с другите екологични цели на ЕС, включително изменението на климата, водната сигурност, кръговата икономика и замърсяването.
Някои предупреждават, че ако не бъдат ясно разпределени, парите неизбежно ще се насочат към индустриални проекти, които отговарят на програмата за конкурентоспособност на Комисията, оставяйки нерентабилните, но не по-малко спешни екологични програми нефинансирани.
„Има реална опасност биоразнообразието да бъде изместено в полза на индустриалните приоритети, които могат да бъдат представени като зелени инвестиции“, предупреждава Естер Асин, директор на Европейската служба за политика на WWF.
Според Комисията ЕС вече е изправен пред приблизително 37 милиарда евро годишен недостиг на финансиране за биоразнообразие.
В предложената нова бюджетна структура съществуващата европейска програма за финансиране на околната среда в размер на 5,45 милиарда евро, известна като LIFE, ще се слее с други фондове, предназначени за цифровизация и отбрана, във фонд за конкурентоспособност от 409 милиарда евро. Парите, предназначени преди това специално за биоразнообразие, сега също са обединени с обща цел „околна среда и климат“.
Общата сума, предназначена за финансиране на зелени приоритети, ще се увеличи, твърди Комисията, тъй като 35% от общия бюджет – приблизително 700 милиарда евро – ще бъде посветен на постигане на целите на Зелената сделка на ЕС. Около 43% от Фонда за конкурентоспособност ще бъдат насочени към цели, свързани с климата и околната среда.
„Мисля, че този бюджет всъщност разглежда проблема по всеобхватен начин. Имаме много екологични законодателства, които са наистина добри, но сега трябва да дадем и резултатите. Този бюджет всъщност се занимава точно с това“, каза комисарят по околната среда Джесика Розвал.
Но не всички приемат идеята.
„Това е опустошителен удар за природата на Европа и нейните граждани. Биоразнообразието губи мястото си в бюджета на ЕС без специално финансиране или ясно приоритизиране“, заяви Анук Пюимартен от Birdlife Europe.
Включване на устойчивост
С новата бюджетна структура Комисията иска опазването на околната среда да се разглежда като хоризонтален въпрос, а не като самостоятелен приоритет за финансиране.
„Структурата ще гарантира, че хоризонталните приоритети се прилагат по последователен начин в целия бюджет на ЕС, включително за климата и биоразнообразието, принципа ненанасяне на значителни вреди, социалните политики и равенството между половете“, пише в бюджетния документ.
Принципът „ненанасяне на значителни вреди“ диктува, че политиките и фондовете на ЕС не трябва да имат отрицателно въздействие върху шестте екологични цели на ЕС, които включват опазване и възстановяване на природата.
„Важното сега е как устойчивостта е вградена в управлението и структурата на бюджета на ЕС. ЕС трябва да внедри тези принципи във всички финансови инструменти“, заяви Корнелиус Мюлер, служител по политиките на Коалицията за устойчиво банкиране, лоби за зелени финанси.
Но някои твърдят, че запазването на ориентирана към природата част от финансирането е от съществено значение.
Асин от WWF призовава за „стабилни и прозрачни методологии за проследяване“ – без които целта от 35% рискува „да се превърне в малко повече от PR упражнение“.
В настоящата бюджетна структура – в допълнение към целта от 30% разходи за климата – 7,5% от годишните разходи трябваше да бъдат разпределени за цели за биоразнообразие през 2024 г., като се увеличат до 10% през 2026 г. и 2027 г. Съгласно новото предложение не е предвидена цел за биоразнообразие.
Също така няма обособени средства, специално разпределени за устойчивост на водата, една от основните грижи на Брюксел според приоритетите му за периода 2024-2029 г. Някои от страните членки с най-голям воден стрес в Европа, като Испания и Португалия, поискаха да бъдат отделени повече средства за устойчивост на водата и управление на риска.
