Бразилия прие законопроект, който драстично отслабва екологичните гаранции на страната и се възприема от много активисти като най-значителния удар по екологичното законодателство на страната през последните 40 години. Новият закон – широко наричан „законопроект за опустошението“ и вече одобрен от Сената през май – беше приет в Конгреса с 267 гласа „за“ срещу 116 „против“, въпреки противопоставянето на повече от 350 организации и социални движения.
Сега законът отива при президента Луис Инасио Лула да Силва, който има 15 работни дни, за да го одобри или да наложи вето. Дори обаче да се случи второто, има голяма вероятност предимно консервативният Конгрес да отхвърли ветото, което ще предизвика вероятна битка във Върховния съд, тъй като правни експерти твърдят, че новият закон е противоконституционен.
Критики
„Този закон е истинска трагедия. Той ще доведе до мащабно обезлесяване и ще увеличи риска от климатични бедствия, причинени от човека. Няма прецедент за това колко вреден е този закон. Той е най-големият удар по екологичното законодателство на Бразилия от 80-те години на миналия век, когато лицензирането за първи път стана законово изискване в страната“, заяви Суели Араужо, координатор по публична политика в гражданската организация Climate Observatory.
Една от основните критики към закона е, че той позволява на проекти, класифицирани със „среден“ замърсяващ потенциал, да получат екологичен лиценз чрез самодеклариран онлайн формуляр – без предварителни проучвания на въздействието или регулаторен преглед. Преди това този ускорен процес беше ограничен до дейности с „нисък“ риск.
Според Араужо това ще засегне около 90% от процедурите за лицензиране в Бразилия, включително тези за минни компании и по-голямата част от селскостопанските дейности.
„Виждаме как бразилската система за екологично лицензиране ще се превърне в пълно самолицензиране, при което една компания просто кликва върху бутон и разрешителното се отпечатва“, посочва Араужо, която е била президент на бразилската агенция за опазване на околната среда Ибама от 2016 до 2018 г.
Законът също така гласи, че агенциите, отговорни за защитата на правата на коренното население и общностите киломбола, ще имат думата само в процесите на лицензиране на проекти, разположени на официално признати територии – с изключение на повече от 30% от земите на коренното население и над 80% от районите киломбола, които чакат официално издаване на документи за собственост от години.
„Много от тези земи вече са обект на спорове или са обект на нападения от експлоататорски компании“, казва Динамам Тукса, изпълнителен координатор на Артикулацията на коренното население на Бразилия (Apib), който определи одобрението на закона като „легализиране на процес на унищожаване на коренното население“.
Тукса казва, че Лула трябва да наложи вето върху законопроекта, но признава, че в конгрес, воден предимно от опозиция, решението на президента вероятно ще бъде отменено.
„Ето защо гражданското общество трябва да остане организирано, за да окаже натиск върху законодателите да не отменят ветото“, каза той.
Ако законът влезе в сила, вероятно ще предизвика вълна от съдебни спорове, тъй като активисти и правни експерти твърдят, че той нарушава конституцията и предишни решения на Върховния съд.
