Океанската икономика подкрепя милиони и е в основата на някои от най-важните индустрии в света. От морското корабоплаване, което превозва 80% от световната търговия, до подводните оптични кабели, които предават 95% от международните данни, океанът е дълбоко вкоренен в нашите общества и всекидневие. Според една прогноза, океанските индустрии биха могли да генерират над 3 трилиона долара годишно към 2030 г.
Но океанът е много повече от икономически двигател. Той е и най-големият естествен регулатор на климата на планетата, абсорбиращ близо 30% от емисиите на въглероден диоксид, улавяйки 90% от излишната топлина и съхранявайки 50 пъти повече въглерод от атмосферата. И въпреки това капацитетът на океана да предоставя тези жизненоважни услуги сега се приближава до повратна точка.
Неизползвани възможности
Аргументите за инвестиране в устойчиви решения никога не са били по-силни и това предлага уникална възможност за отключване на финансови потоци в голям мащаб. В крайна сметка, днешната океанска икономика представлява инвестиционна граница от няколко трилиона долара, обхващаща множество сектори, които зависят от здравословна морска среда: възобновяема енергия, крайбрежна инфраструктура, пристанища, морски транспорт, устойчиво рибарство и аквакултури. Цената на бездействието е просто твърде висока и се увеличава.
Но тези възможности остават до голяма степен неизползвани. Въпреки че се очаква устойчивата синя икономика да нарасне бързо през следващите години до над 3,2 трилиона долара до 2030 г., значителният недостиг на финансиране продължава да възпрепятства устойчивото развитие и иновации, свързани с океана.
Тъй като екстремните метеорологични явления, покачването на морското равнище и изместването на бреговите линии все повече нарушават крайбрежните райони и ключови индустрии, този недостиг представлява сериозна заплаха както за устойчивостта на климатичните промени, така и за дългосрочния икономически растеж.
Между 2012 и 2022 г. само 13 милиарда долара са инвестирани в устойчивост на океаните, предимно от официална помощ за развитие и филантропски източници. Това отразява широко разпространеното схващане, че предприятията, базирани в океана, са по-скоро рискови, отколкото възнаграждаващи, като инвеститорите често посочват регулаторна несигурност, фрагментирани пазари и недостиг на банкови проекти.
Ключови приоритети
За да отключат пълния потенциал на устойчива океанска икономика, политиците и бизнес лидерите трябва да се съсредоточат върху три ключови приоритета.
Първо, те трябва да признаят океана като инвестиционна възможност с висок растеж. Сините финанси традиционно се фокусират върху усилията за опазване и възстановяване, които са необходими, но недостатъчни, за да стимулират системната промяна, необходима за опазване на здравето на океаните. Постигането на такава промяна ще изисква признаването, че мащабните проекти могат, освен да осигурят финансова възвръщаемост, да помогнат за изграждане на устойчивост на климата и да насърчат приобщаващ икономически растеж. Мащабируеми, търговски жизнеспособни проекти обхващат сектори като възобновяема енергия, корабоплаване, крайбрежна инфраструктура, мащабни аквакултури и пристанища.
Второ, привличането на частен капитал изисква намаляване на риска от инвестиции в океана. Експертите и заинтересованите страни от индустрията трябва да работят в тясно сътрудничество с многостранни банки за развитие, застрахователи и филантропски организации, за да намалят възприеманите рискове чрез преференциално финансиране и гаранции за първа загуба, като по този начин намалят капиталовите разходи и насърчат участието на частния сектор.
Трето, трябва да се разшири портфолиото от банково приемливи океански проекти. Докато разработчиците на проекти често посочват липса на финансиране, една от основните пречки пред разгръщането на капитал е ограничената наличност на зрели, мащабируеми инициативи. Преодоляването на тази празнина ще изисква координирани действия през границите и индустриите.
Съвместни усилия
Правителствата, инвеститорите и бизнес лидерите трябва да работят заедно, за да установят подкрепящи регулаторни рамки, да формират публично-частни партньорства и да улеснят целенасочените инвестиции, които могат да доведат до жизнеспособни и високоефективни начинания на пазара.
Основното предизвикателство за развиващите се икономики в целия Глобален Юг е справянето с опасенията на инвеститорите относно регулаторната и политическата несигурност, валутната нестабилност, недоразвитите капиталови пазари и неадекватната финансова инфраструктура.
Наред с трансфера на технологии и споделянето на знания, тези икономики трябва да възприемат природосъобразни подходи към океанските индустрии и развитието на инфраструктурата.
Секторът на офшорната вятърна енергия предлага обещаващ модел. Например, иновации като рециклируемите лопатки на вятърните турбини на Shanghai Electric Wind Power демонстрират как интегрирането на капитал, авангардни технологии и споделен опит може да стимулира напредъка.
Тези усилия могат да бъдат допълнени от разработването на политики като Националния план за декарбонизация на Коста Рика, който има за цел да превърне енергийния микс на страната в 100% възобновяема енергия до 2050 г. С въведени строги мерки за защита на биоразнообразието и земеползването, от 2019 г. насам страната е отключила над 3 милиарда долара за финансиране на инвестиции във възобновяема инфраструктура.
Чрез защита на морските екосистеми и включване на социалната и екологичната устойчивост в своите инвестиционни модели, океанските индустрии могат също да предоставят дългосрочна стойност на местните общности.
Например, инвестициите на пристанището на Сингапур в бункериране на гориво с нулеви емисии и усилията на пристанището Антверпен-Брюж за укрепване на екологичната инфраструктура показват, че устойчивостта и икономическата жизненост могат да вървят ръка за ръка.
Следващите пет години ще бъдат ключови. Две предстоящи събития – Конференцията на ООН за океаните и Форумът за синята икономика и финанси през юни – ще предоставят на инвеститорите, банките за развитие и политиците платформа за развитие на иновативни инвестиционни механизми, насърчаване на междусекторни партньорства и съгласуване на финансовите стратегии с дългосрочната визия за процъфтяваща и устойчива океанска икономика.
Несъмнено, това е момент на безпрецедентен риск. Но е и момент на несравнима възможност. Чрез съгласуване на капиталовите потоци с възстановяването на океана може да се постигне системната промяна, необходима за изграждането на устойчива синя икономика, която защитава морските екосистеми, овластява общностите и осигурява просперитет на широка основа за бъдещите поколения.
