Обществените поръчки в училищата и карането на компаниите да плащат за „скрити разходи“ на конвенционалните продукти са необходими, за да се балансира несъответствието между увеличаването на органично обработваната земя и намаляването на продажбите на био храни”, заяви заместник-директорът на организацията на ЕС за биологично земеделие IFOAM Ерик Гал пред Euractiv.
Според годишния доклад на Изследователския институт за органично земеделие (FiBL), представен на най-големия панаир в сектора Biofach в Германия, количеството земя, обработвана по биологичен начин в ЕС през 2022 г., се е увеличила с 5,1%, докато продажбите на органични храни са се свили с 2,8% за същия период.
Въпреки че увеличението на органичните площи в ЕС е положително, търсенето може да попречи на плана на ЕС да достигне 25% от земеделската земя, да бъде заета с биологично производство до 2030 г. Ако пазарът на биопродукти в ЕС иска да постигне целите, определени от Европейската комисия във водещата стратегия за хранителна политика „От фермата до трапезата“, пазарът трябва да расте с по-бързи темпове“, отбелязва докладът.
В отговор на доклада Гал казва, че има разлика между търсенето и производството, защото са необходими няколко години, за да се коригира производството. Той също така посочва, че след години на двуцифрен растеж пазарът на органични продукти се е свил през 2022 г. в резултат на инфлацията, тласкаща нагоре цените на биопродуктите.
Гал добавя, че има два липсващи компонента в стратегията на Европейската комисия за биологично земеделие. Първо – дълго отлаганият и накрая отхвърлен закон за устойчиви хранителни системи, който според него трябва да включва цел за дял на биопродуктите в обществените поръчки.
Втората липсваща част е въвеждането на система за „истинско отчитане на разходите“, която да изчислява не само преките, но и скритите разходи на хранително-вкусовата промишленост – като въздействието върху околната среда, в която работи една компания.
Ако всички тези отрицателни външни ефекти бяха включени в цената на продуктите, конвенционалните продукти биха били по-скъпи от биопродуктите“, каза той, призовавайки за политики, които да гарантират, че цената на храната отразява въздействието на различните производствени системи.
Според данните пазарът на биопродукти в ЕС е претърпял спад от 2,8% през 2022 г. Има обаче забележим ръст в страни като Естония (+6%) и Холандия (+4,4%).
Положителни тенденции
Биологичната площ в ЕС продължи да расте стабилно през 2022 г., достигайки 16,9 милиона хектара“, се казва в доклада.
Това представлява 10,4% от общата земеделска земя в ЕС и представлява увеличение от 5,1% в сравнение с данните от 2021 г. Междувременно броят на био производителите в ЕС нарасна с 9,5% до повече от 419 000 фермери, като повечето от тях са в Италия.
Нужда от допълнителна подкрепа
Докладът предупреждава, че докато Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) играе ключова роля в процеса на постигане на целите за био производство, тя изглежда донякъде неадекватна, тъй като нейната систематика води до различни нива на амбиции в държавите-членки.
Ефективността на стратегията в това отношение зависи от способността да предлага солидна подкрепа на био производителите и да признава техните допълнителни усилия и инвестиции“, гласи проучването.
Според авторите екосхемите на ОСП са предоставили възможност за стимулиране на екологично съобразни земеделски практики. Въпреки това, тъй като тяхното определение е делегирано на страните от ЕС, има значителни разлики в целия блок.
Научете повече за форума ESG & FRIENDS на: https://events.economic.bg/
