Дори преди да започне енергийната криза, страните от Западните Балкани бяха наясно колко важно е да се премине от производство на енергия от въглища към по-устойчиви ресурси. Десетилетия на недостатъчно инвестиране в чиста енергия и рестриктивно енергийно регулиране направиха региона силно зависим от въглищата и с много високи въглеродни емисии, пише Кириакос Какурис в Euractiv. (Кириакос Какурис е вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), кредитното звено на Европейския съюз).
Екстремните горещи вълни през последните лета изтощиха водноелектрическите централи, докато високите цени на електроенергията и суровините, както и техническите проблеми, свързани с работата на електроцентралите, захранвани с въглища, увеличиха натиска за преминаване към по-устойчиви и диверсифицирани енергийни стратегии. Инерцията около чистата енергия обаче може да засегне общности, които разчитат в голяма степен на въглеродно-интензивни дейности, което изисква прилагането на стратегии за справедлив преход.
В Западните Балкани нараства осъзнаването на цената на екологичните и социални външни ефекти, свързани с изкопаемите горива, като замърсяване на въздуха, изменение на климата и проблеми с общественото здраве. Тъй като търсенето на енергия продължава да нараства, от съществено значение е да се поддържа потреблението на енергия под контрол чрез насърчаване на енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници, електрификацията и устойчивото управление на търсенето.
Механизъм за коригиране на въглеродните граници на ЕС
Определени развития на хоризонта може да променят състоянието на играта. От 2026 г. страните от региона трябва да се съобразят с Механизма за коригиране на въглеродните граници на ЕС (CBAM) и да въведат ценообразуване на въглеродните емисии. Виждаме това като огромна възможност за регионалните икономики да ускорят навлизането на възобновяема енергия и да започнат да преустановяват въгледобива и производството на енергия от въглища, за да намалят съдържанието на CO2 в местната енергия и промишленото производство.
Според Световната банка CBAM ще покрие между 1% и 10% от общия износ по държави (въз основа на данни за 2018-2022 г.), което е средно 4% за Западните Балкани. В това отношение Зелената програма, приета през 2020 г., е план за зелено икономическо развитие и сближаване с ЕС.
Заедно с националните препоръки, това ще позволи на Европейския съюз да увеличи подкрепата си за зелената трансформация на региона. Устойчивите инвестиции, включително в енергийния сектор, се подкрепят чрез икономическия и инвестиционен план и пакета за енергийна подкрепа на стойност 1 милиард евро.
Цената на декарбонизацията
Инерцията около чистата енергия обаче може да засегне хората и регионите, които разчитат в голяма степен на въглеродно-интензивни индустрии, като направи работните места и бизнеса остарели. Разработването на цялостни планове за преход за едновременно справяне със социалните, икономическите и екологичните предизвикателства е първата стъпка за ограничаване на тези неблагоприятни резултати.
Тези планове също така ще помогнат на правителствата да идентифицират възможностите за растеж от прехода към трансформиране на западащи индустриални монокултури в добре диверсифицирани местни икономики с ниски въглеродни емисии. Получените инвестиции несъмнено ще включват енергийния сектор, но също така ще обхванат много индустрии, които имат значение за икономиката след въглищата.
По-специално те трябва да обхващат преквалификация и повишаване на квалификацията, за да подкрепят съкратените работници и техните общности и успешно да преразпределят работната сила.
На конференцията за климата COP28 EIB Global (подразделението за развитие на ЕИБ, работещо извън ЕС) представи нов подход, предназначен да подкрепи този процес по-систематично. Това ще позволи на банката да увеличи финансирането и консултантските услуги за справедлив преход и устойчивост в световен мащаб, като работи с местни партньори за идентифициране на възможности, предоставяне на техническа поддръжка и директно и чрез посредници кредитиране посредством фондове, банки и институции за микрофинансиране.
Първоначално фокусът ще бъде върху Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Украйна, Южна Африка, Индонезия и Виетнам.
Нов подход
Този подход има за цел да подпомогне работниците и общностите, засегнати от декарбонизацията, проектите за енергийна ефективност и възобновяема енергия, развитието на малки и средни компании, обучение и преквалификация, възстановяване на околната среда и пренасочване на обекти.
Чрез своя нов подход за устойчивост ЕИБ ще гарантира, че политиките и проектите за адаптиране към климата отчитат нуждите на страните, които са най-засегнати от изменението на климата, и уязвимите групи, които могат да бъдат в неравностойно положение или изоставени.
Първата фаза на изпълнение ще обхване годините 2024 и 2025 г., за да разшири мащаба на подкрепата и да я подобри въз основа на извлечените поуки.
На COP28 EIB Global съподписа Съвместна декларация относно Инвестиционната платформа за справедлив преход за Северна Македония, инициирана от правителството на страната с техническа помощ от Европейската банка за възстановяване и развитие. Тази платформа ще помогне за мобилизирането на до 3 милиарда евро инвестиции, политика и техническа помощ за ускоряване на енергийния преход на страната и внедряване на 1,7 GW нов капацитет за възобновяема енергия до 2030 г.
Привличане на инвестиции от частния сектор
За да се гарантира справедлив преход към въглеродно неутрална икономика, беше предоставена техническа помощ чрез Инициативата за въглищните региони в преход в Западните Балкани и Украйна. Първоначалното проучване идентифицира най-малко 17 области, отговарящи на условията за участие, които също ще се възползват от специфични фондове за проекти и програми за преход.
Заедно с Европейската комисия беше обявено разширяването на консултантските услуги на ЕИБ по консултантската програма JASPERS (съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейски региони), на обща стойност 20 милиона евро, налични за подготовка и изпълнение на ключови инфраструктурни проекти в Западните Балкани.
Новоподписаното споразумение IPA III обхваща съответните области на политиката за справедлив преход и справедлива устойчивост, включително енергия, устойчивост на околната среда и климата и развитие на човешкия капитал.
Увеличаването на инфраструктурата за възобновяема енергия изисква значителни инвестиции и технологичен напредък. Въпреки това, тъй като ресурси като слънцето и вятъра са непостоянни, съхранението на енергия е от решаващо значение за стабилната мрежа. Следователно е изключително важно да продължи инвестирането в разнообразна гама от възобновяеми енергийни източници, включително слънчева, вятърна, водна, геотермална и биомаса, както и в електрически мрежи и инфраструктура за съхранение.
Наред с тези усилия, участието на частния сектор е от съществено значение за увеличаване на зелените инвестиции, предимно чрез специализирани финансови инструменти и техническа помощ.
Прочетете още:
Решаващата роля на Западните Балкани за климатичната неутралност
